— Ти ми каза, че си накарал генерал Каим и хората му да бъдат в готовност, в случай че моят наемник не успее, нали?
— Да.
Рикман въздъхна:
— Ох, трябваше да се досетя, че ще се намесиш в плана ми.
— Не разбирам какво говориш.
— О, много добре разбираш. Толкова си прозрачен. Искал си да убиеш Гоулд, след като ликвидира Рап, нали?
Дурани подсмръкна и призна:
— Не исках да оставям свидетели.
— И?
— Какво „и“?
Рикман се подпря на лакти и успя да се повдигне от възглавниците. Радваше се, че медикаментите все още притъпяват болката.
— Слушай, ако искаш съвместните ни начинания да успеят, трябва да престанеш да действаш зад гърба ми. Осъзнаваш ли какво си направил? Гоулд е професионалист. Очевидно е видял хората ти и се е досетил, че ще го убиеш. Единственият начин да се спаси е бил да премине на страната на Рап.
— Глупости.
— Не, генерале, единствената глупост е начинът, по който провеждаш идеално замисления ми план. Искам да престанеш да ми се месиш и да няма повече убити, освен ако не се налага.
— Убивам, за да предпазя теб и мен. Тайните ни са твърде ценни. Трябва много внимателно да охраняваме територията си.
— Това е глупава стратегия. Убийството не е решение на всеки проблем. Какво ще направиш с Вазир, след като се върне от Швейцария? И него ли ще убиеш?
— Той е твърде ценен! — изкрещя Дурани. — Никога няма да убия толкова предан човек.
Рикман знаеше, че генералът е убил много предани хора, но си замълча. Касар чуваше всяка дума, а той не беше глупак. Със сигурност вече се питаше кога Дурани ще реши, че вече не му е необходим.
— Отсега нататък, генерале, искам да се консултираш с мен за всяка стъпка, иначе сме обречени.
48
Рапаханок, Вирджиния, САЩ
Стан Хърли дойде малко преди осем. Вълнуващата всички тема за смъртоносното му заболяване не се обсъждаше по простата причина, че старият гадняр ясно бе обяснил на Кенеди, че не иска да чува дори дума за това. Измърмори нещо от рода, че всички умираме, просто на някои това се случва по-рано, отколкото на други.
Люис направи фетучини със скариди и салата от спанак за всички. Докато вечеряха, Рап продължи да развива теорията си за Рикман. Спомни си, че отвлеченият има бивша съпруга и дъщеря, за които рядко говореше. Всъщност Рап си спомняше само един път, в който Рикман бе споменал за тях. Беше се случило в една бивша съветска база в южен Узбекистан малко след решителния разгром на талибаните с помощта на американската авиация, двайсетина войници от спецчастите, няколко души от Службата за секретно разузнаване и разпасана армия от бойци на Северния съюз. Рикман играеше главната роля за организиране на операцията, в която американците за първи път почувстваха, че постигат реални победи.
Това трябваше да се отпразнува и след като талибаните панически заотстъпваха към пакистанската граница, алкохолът започна да се лее. Още тогава Рап знаеше, че Рикман е изключително умен мъж, обичащ да замисля сложни операции, без да губи от поглед възможните спънки. Правеше всичко това с ясна представа за крайния резултат, което не беше никак лесно при толкова много непредсказуеми фактори и такъв коварен враг. По необясними за Рап причини онази нощ леко пийналият Рикман реши да сподели с него личните си проблеми. Бил женен, но никога не бил обичал жена си и бил почти сигурен, че и тя никога не го е обичала. Имали дъщеря, вече в пубертета, която мразела баща си заради дългите отсъствия и почти не му говорела, когато се приберял. Семейството им отивало към разпадане и Рикман се колебаел дали да полага усилия да го спаси, или не си струва. Разсъжденията му бяха типични брътвежи на пиян човек, опитващ се да оправдае греховете си. Рап на няколко пъти успя да смени темата на разговора, но Рикман пак започваше да се вайка.
На другия ден се държеше, сякаш нищо не е казвал, и повече не спомена нищо за това Няколко месеца по-късно Рап научи, че жената на Рикман е поискала развод. Това не беше необичайно. Работата в Службата за секретно разузнаване винаги се отразяваше зле на семейството. Налагаше се единият съпруг да държи фронта, докато другият защитава американските интереси из помийните дупки на света. Още преди 11 септември процентът на разводите в службата беше висок. След атентатите броят им рязко се увеличи. ЦРУ постоянно изпращаше хората си на далечни места и мисиите продължаваха години наред. Семействата страдаха и браковете се разпадаха. Сега Рап искаше да разбере дали някой е разговарял с Рикман за развода и стреса в работата му.