— Айрини — заяви Рап, — силно се надявам да изриташ Дарън оттам. Той е некадърник и само ни прави за смях.
Напоследък Кенеди получаваше съвети от твърде много хора какво да прави в назряващата катастрофа в Афганистан.
— В момента го разпитваме. Искам да съм сигурна, че ни е казал всичко, което знае. После ще решавам какво да правя с него. — Тя не искаше да се отклоняват от темата, затова добави: — Да се върнем на Рик… Нямаме конкретни улики и не съм убедена, че ще намерим, но съм накарала трима от най-добрите ни специалисти да анализират всичко. Ако е допуснал грешка, те ще разберат.
Рап поклати скептично шава:
— Нищо няма да намерят. Той не допускаше грешки. Винаги е заличавал следите си, освен ако не е целял някой да ги открие.
— Като банкера. — Хърли отпи глътка „Джак Даниълс“ и добави: — Този човек в списъка с одобрените ни хора ли е и ако да, каква му е работата да приказва пред ФБР?
В Лангли имаха списък на частните банкери, чрез които управляваха финансирането за тайните операции. Използваха банки в Швейцария, Кипър, Гибралтар, Каймановите острови, Сингапур и на други места. Банките и банкерите се проверяваха обстойно, преди да бъдат одобрени. Кенеди беше единственият човек в сградата, разполагащ с пълния им списък. Тя поклати глава:
— Не… няма го в списъка.
— Ами банката? — попита Рап, като предположи, че може би Обрехт е шпионирал някого от колегите си.
— Не. Никога не сме работили с тази банка или с някого от служителите й.
— Видя ли показанията му? — поинтересува се Хърли.
— Да, тази сутрин. Ако може да се вярва на агент Уилсън, а съм убедена, че може, Обрехт твърди, че е работил и с Мич, и с Рик. Открил им е няколко сметки и е помогнал да получат преводи за няколко милиона долара. Освен това има сейфове на тяхно име.
— Някакъв коментар?
Кенеди поклати глава:
— Нищо конкретно.
— И Мич твърди, че никога не е виждал този човек?
— Никога. Нямам представа кой е — отговори Рап.
Хърли погледна Люис:
— Може ли да е от травмата на главата?
— Прекалено рано е да се каже, но досега паметта му се възвръща доста успешно. Още не е имало случай да го подсетим за нещо и той да не си спомни.
— Никога не съм виждал този човек — повтори Рап, като погледна Кенеди. — Освен това финансите ми са прозрачни. Видяхте колко добре ги управлява брат ми. Няма нужда да крада.
Братът на Рап беше един от мозъците на Уолстрийт. Той управляваше парите на Рап и му бе натрупал доста добро състояние.
— Не трябваше да разкриваш всичките си финанси — измърмори Хърли. — Не се ли поучи от мен?
— Стан! — укорително го прекъсна Кенеди.
— Какво „Стан“! Ние си рискуваме живота. Не получаваме вредни. Знаеш правилото: попаднем ли на мръсни пари, имаме пълно право да ги заделим в тайния фонд за черни дни.
Това бяха правилата на старата гвардия и Кенеди мразеше да й напомнят за тях. Донякъде разбираше откъде са се наложили, но не можеше да ги приеме.
— Такива приказки само насъскват хора като Уилсън.
Хърли махна презрително:
— Ние не сме глупаци. Повечето мръсни пари, които намираме, отиват за финансиране на тайните ни операции, но не можеш да обвиняваш момчетата ми, ако си заделят известна комисиона. Това е единствената ни застраховка, ако се наложи да бягаме.
— Не трябва да се налага.
— Глупости — ядоса се Хърли. — Опитай се да го обясниш на този кретен Уилсън или на оня педераст Ферис. Мамка му!
Остави чашата си и извади пакет „Кемъл“ без филтър. Когато палеше цигарата, забеляза загриженото изражение на лицето на Кенеди. Издиша дим към лампата над масата и заяви:
— Виж какво, принцесо, аз съм болен от рак. Така или иначе ще умра. Затова две цигари повече или по-малко нямат голямо значение. — Той дръпна още веднъж от цигарата и му стана съвестно за упрека. Кенеди му беше като племенничка. — Имах прекрасен живот. Не съжалявам за нищо… или поне за нищо, което бих разказал пред тази компания. Е… може би ще кажа нещо на Мич, преди да пукна, но не искам да гледам умърлушени физиономии. Всички умираме. И самият факт, че съм доживял до такава възраст, е удивителен. — Хърли вдигна чашата си. — За пълноценния живот.
Четиримата се чукнаха. Кенеди избърса една непослушна сълза от бузата си и се засмя:
— Да, цяло чудо е, че си доживял до такава възраст. Откакто те помня, пушиш тази отрова.
— Още отпреди да се родиш — уточни Хърли, като намигна и отпи глътка уиски. — Започнах на четиринайсет.