Старецът се загледа замислено в далечината. Замисли се за детството, за службата си в армията, после за славните години, когато бе работил за ЦРУ зад Желязната завеса. Беше изживял пълноценно живота си. Той поклати глава, за да проясни мислите си, и каза:
— Да се върнем на банкера. Предполагам, че ще го проучим отвсякъде.
— Накарах Маркъс да се заеме и взех още някои мерки. Досега не сме открили нищо, но има все пак нещо, което… звучи малко странно. — Кенеди погледна леко смутено Рап. — Нещо, което трябва да обсъдим. — Не знаеше как да поднесе новината по-деликатно, затова каза направо: — Името Луи Гоулд говори ли ти нещо?
Чашата на Рап бе наполовина пълна с водка. Той я погледна и за момент се изкуши да я изпие на един дъх, но се въздържа и само я бутна към средата на масата.
— Помня го.
— Спомняш ли си какво направи той?
— Уби жена ми — отговори Рап, без да мигне.
— Спомняш ли си какво стана с него в Кабул?
— Тази част малко ми се губи. Спомням си, че го видях, преди да ми се стовари целият ад на главата.
Кенеди още недоумяваше как е възможно да се случи такова съвпадение.
— Можеш ли да отгатнеш какво общо има Гоулд с швейцарската банкова система?
— Хер Обрехт?
— Точно така. Той е личният банкер на господин Гоулд.
— Без майтап! — възкликна Хърли, като се изправи рязко. — Тая работа започва да смърди.
Кенеди беше свикнала с динамичното му поведение. Хърли, подобно на Рап, не можеше да седи дълго на едно място. Тя обичаше да ги сравнява с акулите, които са постоянно в движение.
— Гоулд използва услугите и на други банкери, но Обрехт е един от главните.
Хърли отиде до хладилника, издиша облак дим, сила си още уиски и се върна при масата.
— Знаеш ли на какво започва да ми прилича това, Айрини?
Кенеди кимна. Беше мислила вече за това.
— Това е добре планирана многопосочна атака — заяви Хърли. — Изпълнена е в стила на руснаците от едно време. Всичко е адски объркано, докато не прозреш през всички измами и заблуди и не разкриеш голямата им цел.
— И каква е голямата цел този път?
— Проклет да съм, ако знам. Тоест знаем в общи линии, че искат да ни отслабят, но все още не подозираме конкретните им цели.
Рап се намръщи и поклати глава. Един спомен се събуди в съзнанието му. Един разговор, който бе водил с Рикман преди години. Рик говореше бързо като картечница, прескачаше от една тема на друга, после пак се връщаше на предишната.
Кенеди забеляза изражението на лицето му.
— Какво си мислиш, Мич?
— Спомних си нещо, което Рик ми каза веднъж… преди повече от петнайсет години. Не си спомням всичко, но беше свързано с тайните операции и как трябва да се организират и водят на различни нива. Как да се набират качествени агенти. Той смяташе, че не е достатъчно да се вербуват. За да увеличим шансовете си за успех, трябвало да организираме второстепенни и третостепенни операции, за да отклоним вниманието на наблюдаващите… на онези, които следят дали шпионите ни не шпионират за противника. Много се разпали, когато обясняваше как трябва да заблудим тези хора. — Лицето на Рап се проясни. Той щракна с пръсти. — Спомних си! Идеята му бе да използваме такава дезинформация, че да излезе, сякаш самите наблюдаващи са шпиони… да откриваме истински сметки на тяхно име и ако някой от агентите ни бъде застрашен, да разкриваме информацията, за да разсеем наблюдаващите, като ги принудим да се защитават. Предлагаше да пращаме хора да спят с жените им или да правят други такива гадости… всичко възможно за отклоняване на вниманието.
— Искаш да кажеш, че нечия друга разузнавателна служба използва Обрехт, за да ни отвлече вниманието, така ли?
— Възможно е… Съчинили са тази фалшива история с банкера и са подхвърлили информацията на ФБР, за да ни изкарат от играта. И почти успяха. Ако Уилсън беше постигнал своето, двамата с теб, а и много други хора щяхме да изгубим адски много време да доказваме невинността си пред федералните.
— Ако си прав, каква е главната им цел? — попита Кенеди. — От какво се опитват да ни отвлекат вниманието? И какво общо има с това теорията на Рикман отпреди петнайсет години?
Рап взе чашата си и отпи глътка водка. Замисли се за изминалата седмица и водовъртежа от емоции. Спомни си смайването и страха, когато научиха, че Рик е изчезнал; ужаса и паниката след пускането на видеоклипа в интернет и огромното облекчение, което мнозина от тях изпитаха, след като намериха камерата и узнаха, че Рик е мъртъв и няма опасност да издаде тайните си. Точно това беше измамата. Той погледна Кенеди: