— Няма да ти хареса, но пак ще го кажа. Мисля, че Рик не е мъртъв. Просто те са искали да си помислим, че е мъртъв.
— Не можеш да го докажеш. Това са само догадки!
— Казах ти вече. Не мога да повярвам, че същите хора, които са превзели тайната квартира, може да са убили случайно Рик и после удобно да са забравили камерата, за да я намерим.
За Кенеди това бе плашещо предположение.
— Виж какво, знаеш, че приемаме теорията ти сериозно, но засега тя се основава само на предчувствия.
— Предчувствията много често са фактор за успеха в нашата работа.
Кенеди се замисли за няколко минути. След малко каза:
— Прав си.
— В такъв случай най-добре час по-скоро да тръгна за Цюрих.
— Готов ли си?
— Чувствам се отлично.
Кенеди погледна Люис, за да чуе мнението му.
— Само не си удряй главата — предупреди лекарят.
— Цюрих е безопасен град. Ще се справя. — Рап погледна Кенеди и попита: — Наблюдение?
— Имаме екип на място.
— Колко агресивно?
— Не… не искам да го уплашим.
— Добре.
Кенеди погледна Хърли:
— Искаш ли да се разходиш?
— Чакай да помисля. Мога да остана и да слушам как онколозите ме убеждават да гълтам отрова за мишки или да отида в Швейцария и да спукам от бой оня банкер. Какво ли да избера?
— Стан! — упрекна го Кенеди.
— Разбира се, че ще отида.
— Чудесно. — Тя се обърна към Рап. — Има още нещо. Искам да говориш с Гоулд, преди да заминеш.
Това му дойде неочаквано.
— Защо?
— Той знае нещо за Обрехт.
— Мислиш, че ще каже на мен? — Рап изведнъж се развълнува. — Нямам време за това. Трябва веднага да събера екипа си и да заминем.
— Екипът ти е готов за излитане… е, почти готов. Изпратих Скот да свърши една работа, но ще се върне навреме за излитането.
Рап се намръщи:
— Използваш хората ми, без да ме попиташ?
— Знам, че понякога ти е трудно да го приемеш, но аз съм ти шеф.
Рап не искаше да вижда Гоулд.
— И какво, заповядваш ли ми?
— Да. — Кенеди постави една папка на масата. — Бързо прочети това. После слез долу и разбери какво знае Гоулд. Има и флашка със запис, който той е направил пред ветеринарната клиника точно преди нападението. Ще ти бъде интересно. Изгледайте го със Стан.
Рап не се интересуваше от документите или записа.
— Колко сила мога да използвам?
— Ти прецени — отговори Кенеди, след като се замисли за момент.
— Ами ако реша да го убия?
Тъмните очи на Рап смутиха Кенеди. Бяха приятели и понякога тя забравяше, че в душата си той е убиец.
— Не искам да го убиваш.
— Защо?
— По причини, които не мога да ти обясня в момента. Трябва да ми повярваш.
— Искаш да кажеш, по причини, които не желаеш да ми обясниш.
— Разбирай го както щеш, но пак искам да напомня и на двамата — предупреди Кенеди, като посочи последователно Рап и Хърли, — че тук командвам аз. Аз вземам решенията и засега искам Гоулд да остане жив. Ясно ли е?
Рап не беше сигурен, че иска да убие Гоулд. Когато се замислеше за него, за жена си и нероденото си дете, губеше контрол над емоциите. Понякога се ядосваше, че не е убил мръсника, когато имаше възможност. Беше го оставил жив единствено заради паметта на Ана и постепенно се примири с този странен каприз на съдбата. Взел бе това решение с наивната надежда, че наемният убиец ще се откаже от занаята и ще започне да се грижи за семейството си. След като научи, че безотговорният глупак е пропилял шанса си за втори живот, вече започваше да размисля. Кенеди може да му беше началничка, но Гоулд му дължеше живота си. „Когато дойде моментът, аз ще реша дали да живее, или да умре“ — помисли си Рап. Облегна се назад и кръстоса крака.
— Засега нека да бъде твоята.
— Добре. И нещо извън протокола… назначих постоянна охрана за Клаудия и Ана.
— Къде са те?
— В Нова Зеландия.
— Как ги намери?
— С Клаудия поддържахме връзка.
Рап се изненада, но осъзна, че не би трябвало. Кенеди изпилваше всичко до последната подробност.
— На колко е момиченцето?
— Ана е на три.
Фактът, че майката е кръстила момиченцето на покойната му съпруга, смута Рап по непредвидим начин. Бе изгубил месеци, докато издири Гоулд и жена му с абсолютната решимост да убие и двамата, но когато настъпи моментът и той застана пред майката с невръстното момиченце, всичко се преобърна. Сякаш душата на жената се докосна до неговата и го убеди, че така няма да постигне нищо, освен да остави едно дете сираче.