За човек, който повече от петнайсет години се занимаваше с убийства на хора, това чувство бе невъобразимо.
— Гоулд е крил от Клаудия, че все още е в занаята — каза Кенеди. — Преструва се, че не му дреме, но вътрешно страшно се бои, че тя ще го напусне, когато научи истината. Това е най-добрият начин да му повлияем.
Рап кимна, но си помисли, че има по-добър начин да влияе на Гоулд. Пистолетът, допрян до главата на глупака, можеше да се окаже много по-убедителен аргумент. Единственият проблем при тази тактика беше това, че започнеше ли веднъж, можеше и да не успее да се овладее.
49
Орора Хайлендс, Вирджиния, САЩ
Уилсън нямаше съмнения дали е депресиран; той беше абсолютно сигурен, че е в депресия. За първи път в кариерата си сериозно си помисли да пъхне дулото на служебния пистолет в устата си и да сложи край на мъките си. Бързо обаче се отказа; спря го мисълта за кървавата бъркотия, която щеше да остави. Пък и ако оръжието нещо засечеше — което при лошия късмет, който имаше напоследък, беше много вероятно — имаше опасност да остане парализиран, да гледа безпомощно как животът си тече навън и да не може да изрази дори мислите си. Не, реши той, ако ще се самоубива, ще вземе хапчета.
Ферис сигурно бе усетил отчаянието му, защото чрез един от помощниците си го извика на среща на техния ъгъл точно в 22 часа. Сега Уилсън стоеше в антрето и за втора поредна вечер се готвеше да направи нещо, което не харесваше, с куче, което не обичаше особено.
Показа главата си в кабинета и рече на жена си:
— Излизам да разходя Роуз.
Тя го погледна над компютърния монитор.
— Сигурен ли си? Мога и аз да я разходя, ако искаш.
Уилсън не й беше разказал за колосалния си провал този ден. Нямаше да понесе критиките й. Щеше да има прекалено много въпроси. Неотдавна тя го беше уверила, че много го обича, но това не можеше да бъде вярно безусловно. Всеки разговор за днешните събития неминуемо щеше да доведе до онзи момент — тя щеше да го погледне, сякаш вижда през него, и да попита как може директор Милър, човек с репутация на справедлив и честен мъж, да допусне такава крещяща грешка. Щеше да продължи да го разпитва и да го принуди да признае, че никой не е застанал на негова страна. Тогава жена му щеше да изтъкне това като доказателство, че мнозинството е право, а той греши. Уилсън не би издържал такъв разговор, особено днес.
— Няма проблем — отговори й той. — Искам да се освежа.
— Днес си много мълчалив. Не искаш ли да говориш за срещата?
— Не е това… просто трябва да изясня някои неща.
— Винаги съм готова да те изслушам, ако имаш нужда. — Тя стана, отиде до вратата и го целуна. — Ти си добър човек, Джоел.
— Благодаря ти. Голям съм късметлия, че те имам.
— Да, така е.
Тя леко го погали по бузата с ръка и го изпрати до входната врата.
Ходенето му струваше огромно усилие. Сякаш краката му не искаха да отидат там, закъдето беше тръгнал. Когато зави на съседната пряка, го лъхна студен вятър и той потрепери. Притисна палтото към тялото си и вдигна яката. Чувстваше се премръзнал и уязвим, а това не му харесваше. Роуз дърпаше каишката и той я следваше сковано. Стигна до мястото на срещата и забеляза паркирания малко по-нагоре „Линкълн Таун Кар“ едва след като шофьорът примигна е фаровете. Джоел въздъхна и се приготви да изслуша неубедителното слово за повдигане на духа, което щеше да му изнесе сенаторът. Отвори задната врата, вдигна Роуз и я напъха в колата. Ферис можеше да се лигави с нея колкото иска.
Сенаторът взе кучето в скута си. Почеса го зад ушите и отбеляза:
— Чух, че днес не е минало добре.
— Абсолютна шибана катастрофа — измърмори Уилсън, като подръпна смутено палтото си.
— Може ли без цинизми?
— Хайде стига. Не ми казвайте, че не псувате, когато се ядосате.
Ферис поклати неодобрително глава:
— Имал съм такъв период, но се убедих, че псуването не помага.
— Я първо вие преживейте такъв скапан ден като моя днес, пък тогава ме поучавайте да не псувам. — Уилсън загледа каменните къщи, покрай които минаваха. — Имате ли представа какъв ад преживях?
— Не знам други подробности, освен че са те пуснали в принудителен отпуск.
— Знаете ли какво означава това?
— По принцип означава, че продължаваш да си получаваш заплатата, докато независима комисия прецени дали си извършил достатъчно поразии, за да те уволнят.
— Може би в нормалните държавни институции е така, но не и във ФБР. Принудителен отпуск означава, че те слагат в черния списък и можеш да се сбогуваш с кариерата си.