— Това е един от вариантите.
— Това е единственият вариант Трима от преките ми началници бяха на срещата и ако зависи от тях, с мен вече е свършено.
— Те не са единствените хора, от които зависи нещо в този град.
Уилсън гневно сви юмруци.
— Вие не разбирате. Те вече са убедени, че историята с онзи швейцарски банкер е опит на чужда разузнавателна служба да дестабилизира ЦРУ
— Глупости — изсумтя Ферис.
— Звучаха сигурни и за да бъдат по-убедителни, бяха извикали Кенеди. Знаете ли какво направи тя?
— Какво?
— Извади копие от декларацията ми за неразгласяване на поверителна информация и ми го хвърли в лицето. Каза, че ако само спомена на някого за това, ще ме тикне в затвора.
— Блъфира. Всички блъфират, защото ги е страх.
— Милър не се плаши толкова лесно. Ръководи ФБР от четири години и може да е всякакъв, но не и страхливец. Ако мислеше, че има основания да подозира Рап и Рикман, щеше да ги преследва, докато ги види зад решетките. Той е видял нещо. Някой му е показал нещо, което го е убедило, че цялата тази информация е скалъпена.
— Може би нещо, фалшифицирано от Кенеди. Тя не се спира пред такива неща. Как мислиш, че държи властта в ЦРУ?
Изведнъж на Уилсън му хрумна нещо. Той погледна Ферис и попита:
— Откъде получихте информацията за Рап и Рикман?
— От много надежден източник.
— Не се съмнявам. Кой е източникът?
— Този тон не ми харесва — изръмжа Ферис, като го погледна строго.
Уилсън се изсмя истерично:
— Това ли е най-убедителният ви аргумент? Накарахте ме да заложа главата си заради вас, а сега, когато кариерата ми отиде на боклука, вие ми казвате, че не харесвате тона ми. Абе я си го начукайте, сенаторе!
Ферис почервеня от гняв. Явно не беше свикнал да му говорят така, най-малкото пък обикновен държавен чиновник.
— Джоел, аз мога да ти помогна, но трябва да се успокоиш и да ми се довериш. За бога, човече! Мислех, че си професионалист. Това е само началото на играта, а ти се държиш, сякаш всичко е свършено.
— За мен е свършено.
— Не е, вземи се в ръце! — Сенаторът завря кученцето отново в скута на Уилсън. — Ще поискам изслушване пред Конгреса. Кенеди ще трябва да отговаря на много въпроси и ти ще бъдеш ключовият ми свидетел. Когато свършим с нея, горчиво ще съжалява, че ти е хвърлила онзи документ в лицето.
— Защо сте толкова сигурен? — поинтересува се Уилсън, докато се опитваше да усмири кучето.
— Нали ти казах, имам надеждни източници. Имай ми доверие.
Уилсън поклати глава:
— Трябва да измислите нещо по-убедително. Аз съм този, който се дави, докато вие си седите на брега с коктейл в ръка. Искам гаранция. По време на разследването ще ми задават много въпроси за начина, по който съм се добрал до тази информация… въпроси, чиито отговори неизбежно ще сочат към вас. Ако искате да ви съдействам, трябва да ми дадете увереност, че мога да докажа правотата си.
Ферис се замисли, като потърка с показалец устните си. След малко отговори:
— Не мога да ти издам източника си. Само ще ти кажа, че е високопоставен служител в една от най-близките ни съюзнически държави. Човек с безупречна репутация.
— Ще свидетелства ли, ако бъде призован?
— Не, за бога! Недей да говориш глупости. Нещата не стават така.
— Значи аз съм единственият, който залага кариерата си на карта, така ли? Този ваш свидетел само хвърля обвинения, без да поема никакъв риск.
— Не бъди наивен. Този човек може да изгуби всичко. Даде ми информацията като услуга.
— Мен това не ме грее много.
Уилсън се чувстваше все по-изолиран. Рап, Рикман и кой знае колко още мръсници, заедно с оная кучка Кенеди, бяха сто процента виновни, но Ферис и тайнственият му информатор не вдъхваха много кураж.
— Това са глупости.
— Джоел, съчувствам ти напълно. — Ферис съзнаваше, че има опасност да загуби подкрепата на Уилсън. Същите качества, които го правеха най-подходящия човек да разобличи Лангли, сега го караха да се отдръпне от сенатора. — Но трябва да ми повярваш. Много скоро ще бъда в позиция да окажа силен натиск върху Кенеди. Дотогава обаче имам нужда да направиш нещо за мен.
— Защо винаги аз трябва да правя нещо за вас, а вие не правите нищо за мен?
На Ферис му писна. Той погледна гневно Уилсън и се сопна:
— Я се опомни, момче! Не се дръж като малко дете. Престани да се вайкаш. Това е Вашингтон. Борбата е жестока. Какво очакваше… че хора като Кенеди и Рап ще се разтреперят, като видят значката ти, и ще се предадат?
— Не.
— Тогава се вземи в ръце. Казах ти, че това е само началото и че ако работим като екип, ще победим, а когато това стане, директор Милър и много други ще ти целуват краката и ще молят да им простиш.