Това прозвуча много добре на Уилсън.
— Добре, добре. Какво искате да направя?
— Чувал ли си за Дарън Сикълс?
— Човекът на ЦРУ в Кабул… да, срещах се с него.
— Научих, че е бил отзован и Кенеди и Рап се опитват да му вгорчат живота.
— Какво ме интересува това?
— Би трябвало, защото изглежда, че господин Рап е отправил заплахи срещу живота на господин Сикълс.
— Откъде разбрахте? — подозрително попита Уилсън.
— От Ариана Винтър от Държавния департамент.
— С нея също се срещах.
— Трябва да говориш с нея. Каза ми, че Рап е отправил много заплахи.
Уилсън се намръщи:
— Това трудно се доказва в съда.
— Не говоря за съд. Говоря за открито изслушване в Конгреса, пред моята комисия и в присъствието на журналисти.
Престани да мислиш като агент на ФБР. Трябва да разобличим този Рап публично. Да го представим като изпуснат от контрол социопат, който заплашва, лъже и мами, за да получи каквото иска. След като това стане, разследването ти ще си дойде на мястото.
Скот Колман седеше в задницата на черен микробус „Хонда Одисей“, следващ на около две преки колата на сенатора. Поставянето на подслушвателно устройство не го беше затруднило. Униформата на служител от кабелната телевизия и няколко кучешки лакомства бяха достатъчни. Кръстоската между пудел и кокершпаньол не беше куче пазач. След като сложи в лакомствата и леко приспивателно, Колман спря микробуса пред къщата, подхвърли вкусните хапки през оградата и се престори, че проверява кабелите. След пет минути влезе в двора и почерпи кучето с още няколко парченца. Коленичи и докато галеше козината му, закрепи микрофона на нашийника.
Хората му в микробуса направиха бърза проба, за да се уверят, че устройството работи. През това време Уилсън беше в сградата на ФБР. Тръгна около обяд и веднага втори екип го проследи до дома му и започна да подслушва. Не чуха нищо интересно, освен че по някое време им се стори, че Уилсън плаче. След като бе губил другари в битка, Колман не можеше да уважава мъж, който реве заради собствения си провал.
Сега бившият „тюлен“ подслушваше разговора на Уилсън със сенатора. Кенеди щеше да получи полезна информация. Ако бе получавал сведения от чужда разузнавателна служба, сенаторът се поставяше в много опасна позиция. Освен това вече знаеха плана му. Възнамеряваше да предизвиква публично изслушване.
Колман прехвърли аудиофайла с разговора на смартфона си, избра имейл адрес, отбелязан като „Спешно“, и изпрати записа на Кенеди. После накара шофьора да спре.
— Момчета — каза на двамата си подчинени, — следвайте ги и ми пращайте всяко ново нещо, което запишете.
— Ти къде отиваш? — попита жилестият техник.
— В Цюрих. Изпращайте ми всичко, което запишете. Ще се върна след няколко дни.
Колман затвори вратата и се затича към колата си.
50
Исламабад, Пакистан
Надим Ашан беше попадал в трудни ситуации и преди, но нищо не можеше да се сравни със сегашната. Снощи, докато вечеряше, почукаха на вратата му. Той очакваше със страх този момент през целия ден, откакто вторият видеозапис на Джо Рикман беше пуснат в интернет. Там ясно бе посочен като американски агент. Ашан знаеше, че ще се наложи да се защитава срещу тези лъжи, затова отиде направо при генералния директор, за да заяви невинността си и да предложи съдействие по всеки възможен начин, който би помогнал за оборването на тази дезинформация. От хладното поведение на Тадж разбра, че проблемът няма да се реши лесно.
До края на деня всичко вървеше нормално. Различни колеги се отбиваха да му засвидетелстват подкрепа. Дурани изказа убеждението си, че обвиненията ще се окажат неоснователни. Генерал-лейтенант Махмуд Насир, шефът на Вътрешната дирекция, лично му се извини, че ще се наложи да започне разследване. Ашан и Насир не се обичаха много, затова хладната атмосфера на срещата не беше изненада.
При почукването на вратата сърцето на Ашан се сви. Жена му бе плакала почти цялата предишна нощ, защото беше приятелка на съпругата на външния министър и бе видяла как го измъкват от дома му. Не беше трудно да си представи как същото се случва с мъжа й. Когато отвори вратата обаче, Ашан с изненада видя не само генерал-лейтенант Насир, а и приятеля си Дурани.
Преди Насир да каже нещо, Дурани направи крачка напред и заяви:
— Дойдох да се уверя, че ще се отнесат към теб с подобаващо уважение.