С безстрастно изражение, както винаги, Насир даде знак на хората си да действат. Вкараха Ашан и жена му в различни стаи. За щастие Дурани отиде с нея, за да я успокои, защото не беше подготвена за дълъг разпит. Насир и трима от хората му заведоха Ашан в кабинета му и го разпитваха в продължение на шест часа. Въпреки че многократно ги помоли да не пушат в къщата, мъжете не му обърнаха внимание. Той реши, след като всичко това свърши, да се погрижи тримата да бъдат наказани за неуважението към чина му. Насир, от друга страна, беше безнадежден случай.
Ако не беше Дурани, Ашан постоянно щеше да се притеснява за жена си. Малко след десет приятелят му дойде да го успокои, че са я пуснали да си легне. Това, че са се държали културно с нея, донесе известно облекчение на Ашан, но само за кратко. Дурани го осведоми, че синът и дъщеря му са извикани за разпит. Синът му бе лекар в Карачи, а дъщерята — инженер в Исламабад. Младежът нямаше да има проблеми, но младата жена беше много красива, а агентите на ОРС не се славеха със самоконтрола си.
Ашан погледна гневно Насир и заяви:
— Аз съм невинен по тези обвинения и това ще се докаже. Ако дъщеря ми и синът ми пострадат по някакъв начин, ще се погрижа твоите деца да изпитат същото унижение.
Тази заплаха сама по себе си може би беше достатъчна, но Дурани се погрижи да й придаде допълнителна тежест. Той изсипа куп псувни и много образно описа какво е готов да стори с децата на Насир, после за всеки случай отправи подобни заплахи и към подчинените му. От шефовете на дирекции Ашан беше най-културен, а Дурани — най-малко.
Безстрашен в атаките си срещу враговете на Пакистан, той бе добре известен с безскрупулността си.
Насир веднага стана и обяви, че отива да обясни на хората си, че ще екзекутира всеки, който не се отнесе към децата на Ашан с подобаващото уважение. След малко по-малко от час той и хората му решиха, че са си свършили работата за тази вечер. След колоритното описание на Дурани за извращенията, които е готов да извърши с тях, ентусиазмът им явно спадна.
Ашан искрено благодари на приятеля си за подкрепата. Дурани заяви, че ако нещата се обърнат, е сигурен, че и той ще стори същото за него. Когато си лягаше, Ашан се запита дали наистина би направил така. Прегърна жена си и неспокойно зачака децата му да се обадят. Дъщеря му първа телефонира, искаше да знае какво става. Той й обясни, че има недоразумение. Беше сигурен, че разговорът се записва. След близо два часа и половина безсънно очакване се обади и синът им. След като увери и него, че всичко ще бъде наред, в четири и двайсет сутринта Ашан най-сетне заспа, прегърнал жена си.
Събуди се два часа по-късно, обръсна се и се облече. Когато излезе, видя кордон от военни автомобили и се почуди дали ще му позволят да отиде на работа. Един полковник от армията се приближи и му обясни, че ще го ескортират до централата на ОРС. Обхванат от мрачно предчувствие, той се качи в една непозната кола. В Пакистан беше нещо като национален спорт да извършват покушения срещу висши държавни служители в личните им автомобили.
Стигна благополучно до кабинета си, но денят не започна толкова спокойно. Когато пристигна, разбра, че всичките му трима секретари и двама от заместниците му са били арестувани през нощта. Кабинетът му бе пълен с агенти от Вътрешната дирекция, които ровеха из секретните документи. Това беше прекалено за един разузнавач. Той веднага тръгна към кабинета на генералния директор. Трима души се опитаха да го спрат, но не успяха. Ашан отвори вратата и завари директор Тадж в компанията на Дурани и Насир. Изражението на Дурани бе загрижено.
— Какво става? — попита Ашан.
— Седни, ако обичаш — отговори Тадж, като посочи дивана до Дурани.
Ашан остана прав.
— В кабинета ми има някакви хора. Ровят в секретните документи.
— Знам. Седни.
Тадж отново посочи дивана с цигарата си.
— Тези хора не са упълномощени да четат такива документи — заяви Ашан, когато седна. — Това е сериозно нарушение на правилника.
Погледна другите трима, като се надяваше да види знак, че разбират сериозността на проблема.
Тадж погледна директора на Вътрешната дирекция и му даде знак да говори. Насир вдигна няколко листа.
— Познаваш ли тези документи?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Дай му да ги прочете — заповяда Тадж.
Ашан пое страниците и изведнъж му се зави свят. Досега не ги беше виждал, но бе достатъчно умен, за да разбере какво представляват.
— Не са мои.
— Защо тогава хората ми ги намериха залепени от долната страна на едно от чекмеджетата ти? — попита Насир.