— Какво намекваш?
— Не намеквам нищо. Факт е, че Джо Рикман е един от най-компрометираните шпиони на страната. Той е жив пример за всякакви възможни нарушения до степен на абсурд. Ако е бил отвлечен, наш дълг е да предложим на Лангли всяка възможна помощ, ако не за друго, за да намалим възможните вреди. Ние трябва да сме координиращата агенция, защото ЦРУ ще признае само част от рисковете. Трябва да оценим пълния мащаб на последствията за нас.
Колкото и да не му се искаше, Харгрейв трябваше да признае, че Уилсън е прав. След шест месеца щеше да изглежда много зле, ако е накарал началника на контраразузнаването да не предприема нищо.
— Разбирам основанията ти, но искам да действаш предпазливо.
— Ще отида и ще предложа помощ при издирването на Рикман, ще се грижа всичко да става съгласно закона и ще се допитвам до вас, ако реша да променя насоката на разследването.
— Това исках да чуя.
Уилсън се усмихна Засега нямаше нужда да споделя другите си опасения. Сенатор Ферис вече го беше предупредил, че Харгрейв и без това няма да му повярва. Уилсън се изправи.
— Благодаря, господин директор. Сега, ако ме извините, трябва да тръгвам.
— Още нещо, Джоел. Искам да ми докладваш всеки ден. Трябва да знам какви ги вършиш там.
Харгрейв изпрати подчинения си до вратата и изчака, докато колата се отдалечи. Беше сигурен, че Уилсън няма да го информира и не отива в Афганистан само за да помага на ЦРУ да търси Рикман. Предвид обстоятелствата обаче трябваше да то пусне. Рикман беше ценен кадър и ФБР трябваше да се увери, че националните интереси са защитени. Въпреки това Харгрейв не можеше да се отърси от усещането, че има още нещо — нещо, което Уилсън крие от него.
5
Джелалабад, Афганистан
Хъбард очевидно бе развълнуван. Отиде при прозореца, за да види как Захир и хората му си тръгват. Рап не му обърна внимание и за няколко минути обсъди с Колман по-нататъшните им действия. Точно свършиха, когато Хъбард се приближи. Той примигна няколко пъти и попита:
— Съзнаваш ли какво направи току-що?
— Мисля, че да — спокойно отговори Рап.
— Не съм сигурен. Този човек е луд. — Хъбард посочи към вратата, сякаш Захир още стоеше там. — Аз трябва да работя с него. Какво, по дяволите, си мислиш?
— Не можеш да подкупиш такъв човек. Накрая пак ще те прецака. При всяка възможност. Единственият начин да се справиш с такива като Захир е, като ги накараш да треперят за живота си.
— Дарън ще полудее, щом разбере. Цяла година изгуби, докато го убеди да работи за нас.
При споменаването на малкото име на Сикълс Рап кипна.
— Дарън е идиот.
— Идиот или не, той ми е началник и най-старшият представител на Управлението в Афганистан.
— Добре, свърши ли е мрънкането? — измърмори Рап повече като предупреждение, отколкото като въпрос.
— Не… не съм свършил. Изобщо не съм свършил. Ти ще стоиш тук една-две седмици и ще си се прибереш в Щатите, а аз ще остана да работя с този тип. Изобщо не познаваш Захир. Той е безскрупулен мръсник. Най-вероятно ще ме убие.
— Тогава убий го ти първи — изръмжа Рап.
Хъбард го погледна, сякаш е полудял.
— Дарън го покровителства… не мога да го убия.
— Аз ще се оправя с Дарън. Междувременно искам да си тренираш гръбнака. Как само го остави да нахълта и да ти приказва! Какво ти става бе? Ти работиш в шибаното ЦРУ, Хъб, не в Държавния департамент! Започни да се държиш подобаващо, или си търси друга работа. Дявол да го вземе… имаш наемници, бивши талибани, бойците от Северния съюз, бивши съюзници… всичките се навъртат и чакат да изпадне някой долар. Можеше да отидеш при Рик, да му дадеш десет-двайсет бона и да намериш петнайсет главорези, които да застрелят мръсника някоя сутрин, когато излиза от дома си.
— Не е толкова лесно.
— Така ли? — Рап стисна гневно зъби и опря пръст в гърдите на Хъбард. — В такъв случай този тип трябва да е Супермен, защото аз не помня колко боклуци като Захир съм очистил. За това не ти трябва висше образование.
— Дарън ще полудее — измънка в оправдание Хъбард.
— Казах ти, че аз ще се оправя с Дарън. — Рап нямаше търпение да стисне за гушата онзи книжен плъх. — Сега обаче искам да разпиташ всичките си информатори. Разрови кочината и разбери какво се е случило с Рик, а ако се натъкнеш на Захир и той си позволи дори само те изгледа накриво, веднага ми се обади. Разбрахме ли се?
Хъбард кимна бавно; съзнаваше, че не е разумно да продължава да спори.
— Добре, ще се заема.