— Не са мои. Откъде си сигурен, че те не са ги подхвърлили?
Насир погледна Тадж и разочаровано поклати глава.
— Господин директор, трябва да ми повярвате. Аз не шпионирам за американците или за друг. И тази швейцарска сметка не е моя. Никога не съм виждал тези документи.
— Обаче имаш сметка в швейцарска банка, нали? — попита Насир.
Дурани се намеси, преди Ашан да успее да отговори:
— Кой няма сметка в швейцарска банка? Хайде да прескочим тези глупости. Ние сме шпиони. Всеки от нас има швейцарски сметки. Тези хартийки не означават нищо.
— За съжаление не е толкова просто — заяви Тадж. — Швейцарската сметка можем да я приемем. Както каза Ахтар, издигнеш ли се на определено ниво, това става част от работата. Обаче твърденията на онзи американски шпионин, че си агент на ЦРУ… това няма как да се пренебрегне, дори да е лъжа.
— Това е лъжа! — енергично възрази Ашан. — Аз не съм агент на ЦРУ. — Погледна лицата на тримата мъже и осъзна, че никой не му вярва. Дори Дурани не искаше да го погледне в очите. — Ахтар, нали не вярваш, че мога да падна толкова ниско?
— Ти си по-морален от нас тримата и мисля, че това е абсолютно изфабрикувано, но… — Дурани погледна гневно Тадж — аз нямам думата по този проблем и явно никой не смята да търси истината.
Отначало Ашан не разбра добре смисъла на тези думи. Той погледна объркано Тадж:
— Какво означава това?
— Президентът ми се обади, преди да дойдеш. — Директорът се наведе напред и изгаси цигарата си в пепелника. — Съжалявам, но няма как да се изразя по друг начин. Иска да те изхвърлим.
Ашан още не можеше да осъзнае напълно необратимостта на катастрофата. Той зина от удивление:
— Просто ей така… след повече от трийсет години вярна служба?
— Това е по-важно от личните ти интереси… по-важно от нас… по-важно от ОРС. Надявам се, че ще докажеш невинността си, но президентът иска да действаме сега. Трябва да се покажем силни. Не можем да си позволим да ни мислят за американска марионетка.
— Позволете му поне да се оттегли сам — настоя Дурани. — Да направи изявление. Можем дори да го извъртим в наша полза. Може да каже, че се оттегля по собствено желание в името на прозрачността. После да спомене нещо за плана на американците да се бъркат в суверенитета на Пакистан.
Ашан имаше чувството, че се е отделил от тялото си и наблюдава отстрани. Тадж поклати глава:
— Президентът беше категоричен. Иска да го уволним още тази сутрин. За съжаление трябва да стане така, Надим. За мен ти си добър и достоен човек. Съжалявам, но ти и цялото ти семейство ще бъдете поставени под домашен арест, докато свърши разследването.
Ашан се изправи, без да продума. Изведнъж започна да му се повдига. Пред кабинета на Тадж го чакаха петима-шестима униформени. Нямаше смисъл да спори. Щом президентът искаше, нямаше шанс да избегне уволнението. Още не можеше да си обясни как изведнъж животът му се срина. Докато вървеше заобиколен от охраната, Ашан си каза, че трябва да запази спокойствие. Имаше време да разбере какво се случва и се надяваше да узнае кой стои зад всичко това.
51
Рапаханок, Вирджиния, САЩ
Рап и Хърли прегледаха досието. Неш, Шниман и Колман бяха провели основната част от разпита; Люис бе направил психологически анализ. Гоулд отказваше да говори, повтаряше едни и същи неща и настояваше да се види с Рап. Това бяха пълни глупости, двамата ветерани го надушваха от километри. Гоулд ги баламосваше с полуистини и откровени лъжи, опитвайки се да си осигури някаква позиция да преговаря. За Рап всичко това беше безполезно. Гоулд можеше да си помогне само ако каже истината.
За разлика от свалените на хартия аудиозаписи, които бяха безполезни, видеозаписът, направен от Гоулд при следенето на Рап преди опита за покушение, се оказа много интересен. На Рап и Хърли им бе достатъчно да го изгледат само два пъти, за да разберат какво е уплашило наемника. Човек с по-малък опит в полевите операции би го пропуснал. Рап и Хърли толкова бяха свикнали с нормалния ритъм на улицата, че веднага забелязаха двамата подозрителни мъже.
Слязоха в подземието и Рап натисна звънеца до металната врата. Вдигна лицето си към камерата и след като чу бръмченето на електронната ключалка, отвори вратата и двамата с Хърли влязоха. Помещението беше правоъгълно, с две големи стъкла за наблюдение към всяка от килиите. Гоулд бе в лявата, а дясната беше празна. На контролния пулт седеше едрият Джо Маслик.
— Как върви, Джо? — попита го Рап.
— Адска скука. А това пътуване до Цюрих… отрязахте ли ме?