— Не е мое решение, Джо. Съжалявам… Айрини командва.
— Заради рамото ли? — Маслик размърда ръката си. — Нищо ми няма… само драскотина.
Рап знаеше, че не е вярно. Маслик бе ранен във ветеринарната клиника в Кабул. Кенеди беше казала, че докторите се опасяват да няма увредени нерви, но щели да разберат със сигурност, след като премине поне още един месец физиотерапия. По-голямото им опасение беше свързано със смъртта на най-добрия му приятел, Мик Ривърс, в същата престрелка. Люис искаше да се увери, че Маслик го е преодолял, преди да го прати отново на мисия.
— Говори с Кенеди — каза Рап. Взе папката и посочи Гоулд през стъклото. — Какво прави тоя?
— Нищо. — Маслик се залюля на стола. — Постоянно повтаря, че иска да говори с теб. Щеше да ме изнерви, ако не знаех, че може би заради него отървахме кожите.
— Как така?
— Ами първо, можеше да ти пръсне черепа още в момента, когато слезе от колата пред онази клиника в Кабул. После… след като почна престрелката, правеше всичко, за да държи онези мръсници на разстояние. Ако не беше с мен на покрива… щяхме много да загазим.
— Говори ли с него? — поинтересува се Рап, като посочи легналия на кревата арестант.
— Не… не много.
— Добре. Как са камерите и записващите устройства?
— Включени.
— Изключи ги.
Маслик го погледна смутено:
— Съжалявам, но Айрини каза, че иска всичко да се записва.
— Стига бе!
— Беше категорична, Мич. Каза да не ги изключвам дори ако настояваш. При никакви обстоятелства. Освен това каза да си оставиш оръжията тук.
Рап се обърна към Хърли:
— Представяш ли си?
Старият шпионин сви рамене:
— Какво ти пука? Явно с докторчето искат да анализират поведението ти при разпита. Голяма работа. — Свали кобура си и го остави на масата. — Хайде. — Кимна на Рап да направи същото. — Да влизаме.
Маслик освободи ключалката и Рап и Хърли влязоха в килията. Масата и столовете бяха заковани за пода. Леглото — също, а до него имаше тоалетна чиния и малък умивалник. Подът бе покрит с осемсантиметрова гума за омекотяване на падания; стените и таванът — със сиви стиропорени акустични плочки, позволяващи на микрофоните да улавят и най-тихия шепот.
Рап остави папката на масата и посочи стола от другата страна. Гоулд бавно извади ръцете си изпод главата и седна на леглото. Погледна зад Рап.
— Кой е тоя?
Рап не си направи труда да погледне назад. Този надменен мръсник продължаваше да се държи, сякаш той владее положението. Хърли сам отговори:
— Кой съм аз, не ти влиза в работата. За теб е по-важно защо съм тук.
— Добре, защо си тук?
— Тук съм, за да се уверя, че този път Мич ще те убие. А ако не те убие, аз лично ще ти счупя врата.
— Да бе, да — изсумтя Гоулд. — Измисли нещо по-умно, старче.
Рап само почувства как Хърли мина покрай него. Гоулд беше в неудобна позиция на ръба на леглото и подцени бързината на стария шпионин. Понечи да се изправи, но Хърли го изненада с бързо дясно кроше. Гоулд падна обратно на леглото и Рап видя, че Хърли стиска бокс в дясната си ръка. Наемният убиец седеше облегнал гръб на стената и се държеше за брадичката. Стискаше очи, за да не закрещи от болка.
— Ще слушаш и ще се подчиняваш — заяви Рап. — Домъкни си задника тук, ако не искаш да кажа на този старец да те смели от бой.
Гоулд бавно се довлече до масата, като разтриваше долната си челюст.
— С нищо не ви бях предизвикал. — Погледна Рап и добави: — Така ли се отнасяш с човека, който ти спаси живота?
— Какво?
— Когато отидох в сградата срещу клиниката и разбрах, че ти си мишената, можех да те застрелям. Щеше да бъде лесно, но ти бях длъжник. Можех да избягам… можех да направя всичко, но вместо това предпочетох да дойда при вас и да ти спася задника. А ето как се отнасяш с мен.
Гоулд вдигна ръце и огледа килията.
— Имаше ли подкрепление за операцията?
— Моля?
— Подкрепление. Хора, които ти пазят гърба.
— Не — поклати глава Гоулд. — Винаги работя сам. Много добре знаеш.
Рап отвори папката и извади две снимки. Постави ги една до друга на масата.
— Познати ли са ти тези мъже?
Гоулд ги позна, но поклати глава.
— Наистина ли? Изненадан съм. Извадихме снимките от флашката, която намерихме у теб, когато те претърсихме в Баграм.
Снимките бяха на двамата мъже, които Гоулд бе видял да говорят по телефона в двата края на улицата малко преди нападението. Рап постави на масата трета снимка, получена от афганистанската полиция. На нея се виждаше единият от мъжете, проснат на земята и с дупка от куршум в гърдите. Рап се беше досетил каква е истината.