— Познал си този човек от предварителното разузнаване на района и след като си се качил на покрива, си го застрелял.
— Можеш да си мислиш всичко — измърмори Гоулд, като си придаде невъзмутим вид.
— Много е забавно да гледам как седиш тук и се правиш на светец, когато всички знаем, че си пълен боклук — с усмивка отбеляза Рап. — Ти не дойде в клиниката да ме спасиш… дойде, за да спасиш себе си. Видял си полицаите и си осъзнал, че са ти заложили клопка. Единственият ти шанс е бил да дойдеш и да се присъединиш към нас.
— Глупости приказваш.
Рап прибра трите снимки и постави на тяхно място други две. Беше използвал доста пъти този трик. Бащите и съпрузите са невероятно уязвими, когато се страхуват за жените и децата си. Рап наблюдаваше Гоулд. Единственият признак, че снимките му влияят по някакъв начин, бе това, че отмести поглед за няколко секунди.
— Давам ти втори шанс — заяви Рап.
— Аз пък ти спасих живота в Кабул. Квит сме.
В този занаят гневът можеше да е полезен, стига да е контролиран. Рап го разбираше отлично, но имаше едно изключение. Този проблем го засягаше по-лично, отколкото всеки друг. Затова сега не направи опит да забави или потисне яростта, която го обхвана.
— Гад такъв! За такъв егоист ли ме мислиш… че ако ти си толкова влюбен в себе си, и аз трябва да съм като теб? Глупак! Аз на драго сърце бих дал живота си, ако знаех, че жена ми и детето ми ще оживеят, но те нямаха този шанс, защото ти ги уби.
Той се надвеси над масата и удари Грунд с юмрук в лицето. Главата на арестанта се килна назад и от носа му рукна кръв.
Рап заобиколи масата и го удари отстрани в главата. Гоулд вдигна ръце, за да предпази лицето си. Рап го хвана за косата и продължи с юмруците.
— Самовлюбен мръсник! Дадох ти втори шанс в живота. Позволих ти да живееш с жена си и да отглеждате дъщеричката си. Знаеш ли какво бих дал, ако можех да прекарам само един ден с жена си? — Рап спря да удря и дръпна главата на Гоулд назад, за да го погледне в очите. — Аз дори не видях детето си родено, идиот такъв! Дадох ти истински живот. Ти прекара три години с дъщеря си. А аз нямах дори една шибана секунда!
Той удари арестанта още два пъти. Кожата над лявото око на Гоулд се сцепи.
— Какъв си ти бе? Наркоман… имаш нужда да се надрусаш… не можеш да се откачиш от дрогата?
— Нищо не разбираш! — изкрещя Гоулд. — Ти все още си в играта. Не знаеш какво е… да живуркаш като всички онези кретени. В шибаната Нова Зеландия има дори „Уолмарт“… знаеше ли това?
— Какви ги приказваш? — Рап осъзна, че Гоулд сигурно съвсем се е побъркал. — Ти си мислиш, че с теб си приличаме, нали?
— Повече, отколкото си готов да признаеш — отговори наемният убиец, като избърса кръвта от устата с ръкава си.
— Аз не получавам удоволствие, когато убивам. Не получавам купища пари за работата си. Убивам хора като тебе, защото без вас светът ще бъде по-добър.
Гоулд не искаше да разбере:
— Заблуждаваш се. Не може човек да достигне твоето съвършенство и да не му харесва.
— Нищо не разбираш. Аз съм добър в работата си, но не получавам тръпката, която получаваш ти. Нямам нужда от предизвикателство. Единственото, което се опитвам да правя, е да отървавам света от гадняри като тебе… нещо, което трябваше да сторя, когато те намерих на онзи плаж. Осъзнаваш ли какъв огромен подарък ти направих?
Гоулд се изпъчи и мълчаливо се втренчи в повърхността на масата.
— Знаеш ли какво… ти не ги заслужаваш.
Рап се върна от своята страна на масата и взе снимките на жената и детето на Гоулд. Постави ги точно пред него, после отново заобиколи масата и извади резервния си по-малък пистолет от скрития кобур на гърба си.
— Това е моментът на истината.
Допря дулото в тила на Гоулд.
Гласът на Маслик се чу от високоговорителите:
— Мич, разпитът свърши.
Хърли погледна към огледалното стъкло, знаейки, че от другата страна Маслик се кани да се обади на Кенеди.
— Остави телефона, Джо. — Старецът също извади оръжие. — Ще решим този въпрос сега. Или този боклук ще ни каже всичко, което знае, или ще го екзекутираме. И ако някой се опита да ни спре, ще му пръсна черепа.
Рап принуди Гоулд да погледне снимките.
— Стига игрички. Или говори и ми докажи, че ги обичаш, или ще ти размажа мозъка по снимките им и никога повече няма да ги видиш. Изборът е лесен. Какво предпочиташ?
— Аз ти спасих живота — изсъска през зъби Гоулд.
— Направи го, за да отървеш собствения си задник.
— Не е вярно.