— Джо, трябва да разбереш… ти си различен. Обсъждали сме вече това. Ти разбираш колко глупава е тази намеса на страната ти в Афганистан. Знаел си от самото начало, но е трябвало да изпълниш дълга си. Видял си как хората, които мразиш, забогатяват пред очите ти с американски пари, осигурени от теб. — Дурани посочи човека на леглото. — Борил си се храбро и изведнъж си видял решението. Америка трябва да се изтегли от Афганистан и в никакъв случай не трябва да дава пари и оръжие на хора, които са се обърнали срещу нея. Ти видя тази несправедливост и взе парите, но имаше нужда от съюзник, за да ти помогне да изчезнеш. Аз съм този съюзник. Мечтата ти нямаше да се сбъдне, ако не бях аз.
— Генерале, напълно съм съгласен с теб — отговори Рикман, удивен, че Дурани приема нещата толкова лично. — Искам просто да разбереш, че моментът не е подходящ. Много се радвам, че двамата с теб толкова се сприятелихме. Най-добрият начин да запазим приятелството си е да не се опитваме да се принуждаваме един друг да правим неща, които не искаме. Разбери.
Дурани не беше свикнал да дели властта си с никого. Не му харесваше да няма пълен контрол, но докато не измислеше начин да обезвреди мрежата от адвокати на Рикман, трябваше да играе по неговите правила.
— Разбирам аргумента ти — излъга той. — Но и ти трябва да разбереш моята гледна точка. Аз вложих големи усилия в това начинание, а досега не съм получил нищо за труда си. Ако искаме да осъществим следващата фаза от плана си и да въвлечем ЦРУ в скандал, трябва да дадем твоята информация на сенатор Ферис.
Рикман от самото начало не харесваше тази част от плана. Ферис беше надут глупак и въпреки убеждението си, че Америка трябва да се изтегли от Афганистан, Рикман се отвращаваше от самата мисъл, че сенаторът ще се накичи с цялата слава за тази промяна в политиката на САЩ. Сега обаче не беше времето да обсъждат това.
— Генерале, нито за секунда не мога да повярвам, че не си получил нищо в замяна на усилията си. Чух въодушевлението в гласа ти. Ти много се гордееш със себе си, и с пълно основание. Ти проведе една от най-мащабните тайни операции в съвременната история и не се съмнявам, че след време ще се похвалиш за това публично и ще се наслаждаваш на възхищението на сънародниците си. Дотогава обаче ще трябва да се задоволиш с немалкото удоволствие от мисълта, че си надхитрил най-могъщата шпионска организация в света.
53
Цюрих, Швейцария
Тревогата на Рап все повече се увеличаваше, докато голямата кола пълзеше нагоре по планинския път. В последните години Европа бе станала много труден терен за действие. Нямаше го вече времето, когато човек можеше да преминава от една в друга страна незабелязано. Сега имаше камери навсякъде, дори в селцата, разпръснати из Швейцарските Алпи. Компютърните системи на митническите и полицейските служби бяха свързани и всеки можеше да говори с всекиго по вездесъщите мобилни телефони. Влизането в държава като Швейцария не винаги представляваше проблем. Дори нямаше проблем да убиеш човек като Обрехт. Проблемите идваха после. Всеки оставяше цифрова следа след себе си и разследващите вече доста успешно сглобяваха мозайката и откриваха вероятните извършители.
Страхът, че ще те хванат след деянието, бе съвсем основателен, както израелците лично се бяха убедили при опита за атентат срещу висшия функционер на „Хамас“ Махмуд ал Мабхух в Дубай. Камерите на митницата и в хотела бяха записали как екипът от тайни агенти се готви за операцията и после напуска страната. Поуката беше ясна: да се промъкнеш в чужда държава, за да крадеш или шпионираш, все още бе сравнително лесно, но ако смяташ да убиваш и не искаш снимката ти да се появи на телевизионните екрани по целия свят, трябва да намериш начин да заличиш цифровите си следи.
Затова организирането на такива операции беше станало изключително сложно. Вместо да кацнат направо в Цюрих и да минат през митническата проверка, членовете на екипа се приземиха във военновъздушната база „Рамщайн“, където на паспортите им бяха поставени подходящите печати, документиращи, че са пристигнали във Франкфурт два дни по-рано. След това местните агенти ги заведоха до близкото частно летище, откъдето с друг полет заминаха за Цюрих. С митнически печати от Европейския съюз осемте мъже слязоха безпрепятствено на терминала за частни самолети и натовариха багажа си на две беемвета „Серия 7“. Носеха шест автомата, дванайсет пистолета, половин килограм пластичен експлозив и различни технически средства. Нищо от това нямаше да мине през нормална митница.