Единствената охранителна камера, която видяха, беше на изхода от летището, но през черните стъкла на беемветата тя нямаше как да заснеме нещо. Беше събота следобед и още в „Рамщайн“ екипът бе информиран, че Обрехт е тръгнал от дома си в Цюрих към имението си на брега на Боденското езеро. Получиха видеозапис от мястото, заснет от малък безпилотен самолет. Рап, Хърли и Колман го изгледаха и това, което видяха, не им хареса. Хърли се изненада от размерите на имението, а Колман се разтревожи заради числеността на охраната.
В продължение на близо седемдесет години различни хора от ЦРУ поддържаха отлични отношения с една швейцарска банка, собственост на семейство Олмайер. След като изгледа записа от планера, Рап каза на Хърли:
— Мисля, че трябва да се свържеш с Олмайерови и да ги питаш какво знаят за Обрехт. Този човек със сигурност не е обикновен банкер. Ако това имение е негово, значи сигурно е собственик на цялата банка, а ако е собственик на банката, защо му е да се занимава с човек като Гоулд?
Разпитът на Гоулд продължи кратко, защото бързаха за полета, но бяха научили достатъчно за Обрехт. Поне така си мислеше Рап тогава.
— Казах ти, че трябва да го вземем с нас — измърмори Хърли, имайки предвид Гоулд. — Това нищожество ни излъга.
Гоулд им беше казал, че Обрехт не му е само частен банкер. Освен това швейцарецът уреждал договорите му и преговарял за цената с евентуалните поръчители.
— Значи би трябвало да знае кой те е наел, за да ме убиеш — отбеляза Рап в килията за разпит.
Гоулд се въздържа да потвърди, защото Обрехт рядко се срещал с поръчителите, но пък се занимавал с банковите трансфери, а те можеха да разкрият човека, поискал главата на Рап.
Рап погледна видеозаписа от огромното имение. Имотът струваше минимум 25 милиона долара. Гоулд явно ги беше преметнал и тази мисъл го вбеси.
— Няма начин този човек да е обикновен банкер.
— Може да му е наследство — предположи Колман.
Рап накара Маркъс Дюмон да открие кой е собственик на имението. Днес не беше добър ден за хакера. През по-голямата част от полета той неуспешно се опитваше да проникне в компютърната система на банката на Обрехт. Рап рядко го беше виждал толкова изнервен.
Гоулд явно ги беше излъгал. Колкото до предложението на Хърли да вземат наемния убиец в Швейцария, Рап не би издържал и секунда повече в присъствието на мръсника. Повдигаше му се от него и ако сериозно бе решила да го запази жив, Кенеди трябваше да го скрие някъде, защото той искаше да го убие.
Въпреки че нещата не изглеждаха добре, екипът продължи с втория етап от пътуването. Може би нямаше да успеят да се доберат до Обрехт, докато е защитен в имението си, но той едва ли щеше да седи там вечно. В неделя вечерта най-вероятно щеше да тръгне обратно за Цюрих. Криволичещият планински път бе идеално място за засада.
Рап караше, а Хърли седеше до него. Дюмон и Хайек бяха отзад. Хакерът още се опитваше да проникне в системата на банката, а Хайек — да засече мобилния телефон на Обрехт с цифров скенер. Гоулд им беше дал номера, но засега не откриваха нищо, а това означаваше, че или телефонът е изключен, или наемният убиец ги е излъгал и за тази подробност.
Срещнаха се с разузнавателния екип в покрайнините на градчето Енгвилен. За радост на Рап с тази задача бяха натоварили мъж и жена — така можеха да минат за двойка и будеха по-малко подозрение. Вече бяха минали веднъж покрай входа на имението и потвърдиха информацията от безпилотния самолет. На главния портал имаше четирима мъже с тъмносини униформи на спецчастите, а по-навътре се виждаше куче с водач. Рап изгледа видеозаписа, който бяха направили, и отбеляза:
— Охраняват го като среща на Г-8.[2]
Рап, Хърли и Колман поговориха още десетина минути с двамата агенти. Положението изглеждаше безнадеждно. Мъжът и жената бяха сигурни, че имението разполага с модерна система за охрана. На записа от разузнавателния самолет се виждаха общо осем телохранители. Колко още имаше в къщата, не се знаеше.
Всички споделяха мнението, че ще е най-разумно да изчакат Обрехт да излезе от имението и да го нападнат по пътя за Цюрих. Междувременно Хайек, с помощ от Лангли, щеше да продължи с опитите да засече сигнал от къщата, а Дюмон — да проникне в компютърната система на банката.
Колман отиде с хората си в града да разузнаят и да потърсят място без охранителни камери, където да пренощуват. Рап и Хърли останаха до колата. Помълчаха известно време. И двамата носеха тъмни костюми и леки якета. Температурата беше около десет градуса, но следобедното слънце ги сгряваше.
2
Г-8 — групата на осемте най-развити икономически държави: Великобритания, Германия, Италия, Канада, Русия, САЩ, Франция и Япония. — Б. ред.