Рап гледаше Хърли и телохранителите, но още мислеше за притесненията на Дюмон. Хер Обрехт щеше да се окаже по-интересна личност, отколкото бяха очаквали. След кратък разговор Хърли даде визитна картичка на един от охраната и се върна в колата.
— Как мина?
— Симпатяга — отбеляза Хърли, като се облегна назад и оправи сакото си.
— Британец?
— Не, един от нашите. Зелена барета Другите двама са британци, а третият ми се струва, че е от полските спецчасти.
— За кого работят?
— За Обрехт.
— Директно за него? Не са ли към фирма?
— Не. Наел ги е преди около месец.
Това бе интересно съвпадение.
— Нещо друго?
— Да. Написах номера си на картичката и му казах да го даде на шефа си. Гледай… — Хърли посочи отсреща. — В момента му се обажда. — Бодигардът държеше слушалка в едната си ръка и картичката на Хърли в другата. — Казах му да съобщи на шефа си, че искам да поговорим за Луи Гоулд.
Това изненада Рап.
— Харесва ми — отбеляза той. — Ако Гоулд ни е казал истината, Обрехт много ще се уплаши.
— Мислиш ли, че ще ми се обади?
— Не. По-скоро ще накара адвокатите си да се обадят в Интерпол, ще те провери и ако информацията на картичката ти е вярна, чак тогава може да та позвъни. Обаче, понеже е събота, можем да го очакваме най-рано в понеделник.
— Да… сигурно си прав.
Погледаха бодигарда още няколко минута. След малко Рап каза:
— Знаеш ли какво си мисля? Маркъс още не може да проникне в сървъра на банката. Каза, че имат много яка защита.
— Не се изненадвам. Сега банките обръщат голямо внимание на сигурността.
— Това е различно — заяви Дюмон от задната седалка. — Не е нормалната система за сигурност.
— Мисълта ми е — продължи Рап, — че Обрехт изглежда твърде загрижен за сигурността. Прилича ли ти на човек, който ще седне с някой агент на ФБР и ще споделя по собствено желание поверителна информация за финансовите трансакции на клиентите си?
Хърли се намръщи:
— Не, не ми прилича.
— Тая работа намирисва. Мисля, че някой се опитва да ни метне.
Рап забарабани с пръста по кормилото и тъкмо се канеше да предложи да се връщат в градчето при Колман, когато иззад близкия ъгъл се показа тъмносиво пежо. Когато наближи портала на имението, колата намали — което не беше странно, щом човек види масивна врата от ковано желязно и въоръжена охрана. Стъклото на Рап беше смъкнато и той се облегна на кормилото, за да разгледа по-добре шофьора и пътниците в пежото. Имаше четирима души, всичките с катраненочерна коса и мургава кожа. Шофьорът имаше гъста мустаци, но този, който привлече вниманието на Рап, беше возещият се на задната седалка. Когато двете коли се изравниха, погледите на двамата мъже се срещнаха и на лицето на непознатия Рап видя изненада и страх.
Пежото отмина бързо и преди Рап да успее да изкаже мислите си, Хърли рече:
— Какво, по дяволите, правят четирима мангали в Швейцария в събота вечер? Едва ли разглеждат забележителности.
Рап не знаеше дали мъжете бяха афганистанци, но беше сигурен, че онзи на задната седалка го позна. Той превключи на скорост и погледна в огледалото.
— Видя ли онзи тип на задната седалка?
— Да… гледаше, сякаш е видял призрак. — Хърли погледна назад. — И дори не спряха да си поприказваме. Я обърни и давай след тях.
54
Рап даде газ със 110 км/ч, сложи слушалката си в ухото и се обади по мобилния на Колман. Точно когато започна да звъни, зад един завой видя сивото пежо. Другата кола се скри зад следващия завой по-бързо, отколкото беше очаквал. Движеха се сигурно със сто и петдесет.
— Много бързат — отбеляза Хърли.
— Вие двамата сложихте ли си коланите? — попита Рап Хайек и Дюмон.
Те си ги сложиха. Рап погледна Хърли и видя, че той не е с колан.
— Голяма работа — гневно измърмори старецът.
— Да… знам, че ще умреш до шест месеца, но дотогава има много време. Затова сложи си проклетия колан веднага.
— Какво има? — чу се гласът на Колман от слушалката.
— Преследваме сиво пежо с четири врати. Карат към вас. Вътре има четирима, всички между трийсетте и четирийсетте. Приличат на афганистанци или пакистанци.
— Пакистанци са — заяви Хърли. — Познавам ги.
Рап не му обърна внимание и продължи да говори на Колман:
— В хотела ли сте?
— На тротоара отпред.
— Качвайте се в колата и давайте към другия край на града, където бяхме спрели по-рано. Канавката от южната страна дава добро прикритие. Сложи Уикър там и му кажи да стреля по гумите на пежото, когато излиза от града.