В слушалката Рап чу как Колман крещи заповеди на хората си.
— Скот, пежото кара много бързо. Тръгвайте!
— Готови сме. Вече сме в колата и караме натам. Искаш ли да остана във връзка?
— Не, пътят е един. Заемете позиции и тогава ми се обади. И ако започне престрелка, не убивайте всички. Трябва да говоря с тях.
— Разбрах. Ще се обадя.
Хърли посочи пътя и настоя:
— Дай още газ.
— Скот ще се погрижи да ги спре.
— Ами ако не успее?
— Ох, писна ми от твоето мрънкане. — Рап натисна рязко спирачки, завъртя кормилото и колата поднесе. — Да се обърнем ли искаш?
— Просто мисля, че можеш да караш по-бързо.
Излязоха на прав участък и Рап вдигна сто и шейсет, но в този момент от едно странично пътче излезе друга кола. Той намали и мина в насрещното платно. Напред следваше друг остър завой и от пежото нямаше следа. На всеки завой Рап очакваше да види сивата кола забита в някое дърво. Не беше необходимо да я настига, само да я следва достатъчно отблизо, докато стигне позицията на Колман.
От другата страна на града, на триста метра след последните къщи и точно преди пътят да завие на север, Колман отби встрани и отвори багажника. Уикър изскочи от колата и грабна торбата с оръжието си. Щом багажникът хлопна, беемвето отново даде газ. Уикър притича през пътя, прескочи канавката и се изкачи по насипа от другата страна. Грешката, която повечето хора допускат, когато правят автомобил на засада, е, че застават твърде близо до пътя. Прострелваш гумите и петтонното загубило контрол возило полита към теб. Уикър се качи до границата на дърветата, огледа позицията и остави торбата на земята.
Нямаше нужда от маскировка, гората предлагаше достатъчно прикритие. Бившият „тюлен“ се настани в основата на висок бор, прицели се последователно в два пътни знака и прецени разстоянието между тях. Приближи окото си до мерника и успокои дишането си.
След по-малко от секунда чу бръмчене на мотор и видя сивото пежо да преминава през градчето с безумна скорост. Уикър се прицели. Пежото се движеше твърде бързо и не позволяваше точен изстрел, но трябваше да намали преди завоя. Като по сигнал шофьорът натисна спирачки. Уикър хвана на мерник предното ляво колело и дръпна спусъка.
След частица от секундата се чу гърмеж от спукана гума. Предницата на пежото се килна наляво и задницата се завъртя. Уикър грабна снайпера и залегна зад дънера на бора. Сблъсъкът щеше да бъде наблизо.
От няколко дни Касар не можеше да се отърси от страха. Единствената причина да приеме задачата в Цюрих бе възможността да избяга, ако реши, че не може да вярва на Дурани. Беше го виждал твърде често да убива хора, за да не оставя свидетели. Рано или късно той също щеше да се окаже такъв неудобен свидетел и генералът щеше да го замени с някой побъркан фанатик като тези, които бяха сега в колата
Касар ги презираше. Дурани ги беше събрал от дивите планини на Пакистан и ги бе обучил за наказателните си акции. Бяха слабоумни войници, готови на необикновена храброст и в същото време изключително глупави. В тях нямаше и капка финес. След първото минаване покрай имението на Обрехт тримата единодушно решиха да изчакат нощта и тогава да щурмуват къщата Касар се опита да им обясни, че шансовете им за успех са почти нулеви, но те не искаха да слушат.
При второто минаване ги чакаше голяма изненада. Касар беше забелязал, че единственият начин да накара хората си да изпълняват стриктно заповедите му е, като спомене името на генерал Дурани. Затова, когато тръгваха, им беше казал, че Дурани е дал изрична заповед — ако видят Рап, незабавно да прекратят мисията и възможно най-бързо да се скрият в пакистанското посолство. При второто им минаване покрай имението от другата страна на улицата беше спряло беемве. Касар полюбопитства да види кой е вътре. Рап седеше зад волана Касар каза на хората си кого е видял и че трябва да бягат, и за първи път те изпълниха заповедта му безпрекословно.
Първите два километра всичко вървеше добре, но после Мансур, самоопределилият се водач на тримата, предложи да заложат засада на преследвачите. Касар се противопостави, но глупакът започна да спори и поиска да чуе мнението на другите двама празноглавци. На Касар му писна. Извади телефона си и набра номер.
— Обаждам се на генерала, кретен такъв. Той ни даде ясна заповед. Ако не си съгласен, спори с него.
Демонстративно натисна бутона за връзка и вдигна апарата на ухото си.