Мансур започна да се извинява, но Касар не го интересуваше. Когато Дурани най-сетне вдигна, той му обясни какво се е случило. После му каза, че хората му са некадърници и тъпаци и трябва да ги изпрати в някой от самоубийствените батальони, с които талибаните толкова се гордеят. Дурани започна да разпитва, затова Касар го прекъсна като каза, че ще му се обади по-късно. Прекъсна точно когато навлизаха в градчето — с толкова голяма скорост, че докато каже на шофьора да намали, вече излизаха.
Касар си отдъхна, когато отново се озоваха сред ниви и горички. Точно когато казваше на шофьора да намали, се случи нещо неочаквано. Пежото се разтресе, рязко намали и поднесе. Никой от четиримата не си беше сложил колана и след първото завъртане колата се обърна върху капака. Касар се преметна от седалката на тавана. Колата се блъсна в нещо страшно твърдо, завъртя се като хеликоптерна перка и се заби с невероятна сила между две дървета.
Замаян, но в съзнание, Касар се опита да изпълзи навън. Навсякъде имаше стъкла и той подуши миризма на разлят бензин и изгоряла гума. Вътре се раздвижи още някой. За съжаление глупакът Мансур беше жив. Шофьорът лежеше неподвижно. Мисълта, че Рап е съвсем близо, накара Касар да преодолее болката и да запълзи по-бързо. Измъкна се по гръб от колата и седна. Веднага забеляза, че равновесието му е нарушено, но не изглеждаше да има нещо счупено. Мансур и единият от другите също се измъкнаха и го попитаха какво да правят. Касар се изправи и погледна пътя. Отляво видя друг автомобил и няколко души с автомати. Отдясно забеляза беемвето на Рап да приближава през града.
Мансур стисна ръката му и заяви:
— Да заемем позиция тук.
Касар поклати глава:
— Не, друго ще направим.
Посочи към гората. Когато Мансур и другият мъж се обърнаха да погледнат, Касар ги застреля в тила. После хвърли пистолета, вдигна ръцете си над главата и излезе на шосето.
55
Военновъздушна база „Рамщайн“, Германия
Самолетът „Гълфстрийм G550“ кацна след здрачаване. Президентът бе заповядал на Кенеди да се срещне с пакистанския си колега, за да се опита да реши назряващата криза в американското посолство в Исламабад, където вече четирима пакистански граждани бяха поискали политическо убежище, след като Рикман ги беше разкрил. Тълпата пред сградата постоянно се увеличаваше. Най-напрегнато стана в петък, когато се стигна до насилие. Група радикални имами поведоха протестите пред посолството и трима души загинаха, когато полицията се опита да разпръсне демонстрантите със сълзотворен газ и гумени куршуми. Имамите се заканиха, че ще се върнат и ще щурмуват посолството. Кенеди се опитваше реши проблема без много шум. Не успееше ли, на нейно място щяха да изпратят държавния секретар.
„Гълфстрийм G550“ можеше да прелети без допълнително зареждане цялото разстояние между Вашингтон и Исламабад, но след като научи какво е открил Рап, тя нареди да се отклонят през „Рамщайн“. Самолетът й спря до другия G550 на ЦРУ и когато стълбичката се спусна, по нея се качиха Рап и Хърли. Минаха през охраната на Кенеди и отидоха при нея в задната част на самолета. С помощта на Хайек Рап й беше подготвил доклад за операцията.
Подаде й папката и каза:
— Прегледай това по време на полета. Съдържа информация, която ще стресне Дурани, но не искам да разбере, че знаем, че той стои за всичко.
— Сигурен ли си, че е той? — попита Кенеди, като взе папката.
— Да. Касар ни каза всичко, а няма начин да си измисля.
— И твърди, че Рик е още жив?
— Жив е и се възстановява в частното имение на Дурани. В понеделник ще му правят пластична операция.
Кенеди се хвана за главата.
— Не мога да повярвам. — Обърна се към Хърли: — Стан, вярваш ли на този човек?
— Не се доверявам на никого освен може би на вас двамата, но мисля, че казва истината.
— Чух, че екзекутирал двама от собствените си хора в Швейцария.
— Да — потвърди Рап, — но не бяха негови хора. Бяха хора на Дурани и той твърди, че били идиоти.
— Значи така, просто ги убива и вие очаквате да приема, че всичко е супер?
Хърли и Рап се спогледаха смутено.
— Трудно е да ти обясня, Айрини, но аз вярвам на този човек — отговори Рап.
Кенеди си спомни собствените му думи отпреди няколко дни.
— Да не би да му вярваш, защото искаш да му вярваш?
— Не е такъв случаят — намеси се Хърли. — Историята на Касар е доста убедителна.
— Айрини — вметна Рап, като се наведе напред, — това е мъжът от записа. Онзи, който влиза и застрелва другите двама.
— Той ли ви каза? — смая се Кенеди.