— Да… каза, че точно преди последния бой е инжектирал на Рик специално вещество, за да изглежда, че умира. Всичко е било режисирано, включително уж забравената камера.
— Но побоят е бил истински.
— Да. По идея на Рик. Касар твърди, че няколко пъти е искал да спрат, но Рик настоявал да продължават. Казал, че единственият начин да ни заблудят е, като го направят максимално реалистично.
Кенеди се замисли за угризенията, които бе изпитала заради страданията и смъртта на Рикман. Сегашната новина я втрещи. Колко извратен трябва да бъде човек, за да измисли такъв сценарий?
— Хъбард също е трябвало да изчезне — добави Хърли. — Това е било част от уговорката с Рик. Той уредил Хъбард да остане, да подхвърли на Мич информацията за кучето и после да се измъкне от страната. Дурани обаче решил, че е прекалено рисковано да го остави жив. Наредил да го убият и после казал на Рик, че Мич го е направил.
— Ами Гоулд?
— Рик го е наел. Касар каза, че Рикман бил обсебен от мисълта за Мич. Постоянно повтарял на Дурани, че планът им ще успее само ако го убият.
— Не разбирам.
— Явно мисли, че аз съм единственият човек, който може да го разкрие — мрачно обясни Рап. — Само аз разбирам начина му на мислене.
— Освен това адски го е страх от Мич — добави Хърли. — Повтарял на Дурани, че е най-опасният човек в Управлението. Че при най-малкото подозрение, че нещо не е наред, няма да се успокои, докато не издири двамата и не ги убие.
— Точно каквото и ще направя.
Кенеди въздъхна и се облегна назад. Рап и Хърли явно бяха твърдо решени да убият Рикман и Дурани. За момента тя нямаше възражения срещу това, но такава операция би била твърде сложна и можеше да им коства живота.
— Защо ми се струва, че вие двамата вече имате план?
— Все още работим по него — отговори Рап.
— Не искам да прибързвате — заяви Кенеди. — Ще го организираме с Оперативното командване и ще го направим по правилата.
— Айрини, знаеш, че обичам момчетата от Оперативното. Те са най-добрите, но за такава организация ще ни трябват седмици. През това време Рик може да издаде много тайни. Мамка му, дори за два дни може да издаде твърде много.
— Не ми харесва идеята да ви изпратя сами на такава сложна мисия. Ако стане нещо, няма да мога да ви помогна. Дурани е опасен човек.
— Айрини, спомни си отзвука след наказателната акция срещу Бин Ладен. И това стана в Аботабад, на шейсет минути северно от столицата, а ликвидираният беше саудитски гражданин и най-зловещият терорист на планетата. Дурани е висш офицер от армията и най-влиятелният човек в тяхното разузнаване след генералния директор. Имението му е в покрайнините на Исламабад. Не можеш да изпратиш спецчастите, за да го убият. Това ще предизвика война, по дяволите!
Колкото и да не й се искаше да го признае, Рап беше прав.
— Как смятате да действате?
Двамата мъже отново се спогледаха смутено. Рап измънка:
— Ами… както казах, още обмисляме подробностите.
— Добре, опишете ми плана си в общи линии.
— Кога ще се срещаш с Тадж и можеш ли да поискаш и Дурани да присъства?
— Утре в три. Казах, че искам да се срещна и с тримата шефове на дирекции, включително уволнения Надим Ашан.
— Добре. Ако Дурани присъства, това ще ни улесни. Той знае, че трима от хората му са мъртви. Касар му го съобщи в наше присъствие. Онзи се побърка от страх.
— Имайки предвид важността на срещата, той ще дойде.
— Ето какво ще направим. Ще отидем със самолет до Джелалабад и ще влезем в Пакистан с кола. Режимът на сухопътните пунктове е много по-хлабав, отколкото на летищата. Така можем да вземем необходимата екипировка, а ако Касар направи погрешен ход, ще го очистим. Не можем да го контролираме така, ако кацнем направо в Пакистан.
— Колко е пътят с кола?
— Четири часа най-много — отговори Хърли. — Правил съм го много пъти. Освен това имам хора в Пешавар, които ще ни помогнат да минем безпроблемно границата. Там е дива страна. С достатъчно оръжие и пари получаваш каквото поискаш..
— Това не ме успокоява.
— Айрини, в тази мръсна игра винаги е трудно да вземеш решение — каза Рап. — Но сега трябва да действаме бързо. Дурани още си мисли, че е в безопасност. Накарахме Касар да му се обади и да му каже, че всичко е наред.
Кенеди го попита какво смятат да правят, след като пристигнат в Джелалабад. Когато Рап й обясни, тя заяви:
— Искам да говоря с Касар, преди да разреша.
Рап беше очаквал това. Кенеди го последва от единия самолет в другия. Хърли остана навън да пуши. Касар, с пластмасови окови на ръцете и краката, седеше на последната седалка в самолета. Имаше синина на челото и няколко порязвания по ръцете.