Рап превари въпроса на началничката си, като обясни:
— Тези рани са от катастрофата. Не сме го пипнали с пръст.
Един от хората на Колман, Бруно Макгро, пазеше пленника. Рап го потупа по рамото и го изпрати да си почине.
Кенеди седна срещу Касар и попита:
— Знаеш ли коя съм аз?
— Да.
— На колко си години?
— На трийсет и шест.
— Откога работиш за генерал Дурани?
— От пет години.
— Защо толкова внезапно реши да го предадеш?
Касар се замисли за момент, преди да отговори:
— Напоследък генералът се самозабрави. Отнася се с хората като с боклуци.
Погледна Рап, който го насърчи:
— Продължавай. Разкажи й.
— Използва ги и когато вече не са му необходими, ги убива. — Касар замълча за секунда, после добави: — В последно време аз изпълнявах убийствата. Започнах да усещам, че след като господин Рикман е при него, аз съм на път да стана безполезен. Знам прекалено много… затова в скоро време ще ме ликвидира.
— Черните щъркели? — попита Кенеди, имайки предвид пакистанските специални части.
— Да… седем години.
— И са те вербували за ОРС?
— Да.
Кенеди погледна дрехите му. Бяха разкъсани и окървавени, но личеше, че са скъпи.
— Къде си роден?
— В Карачи.
— В бедните квартали?
— Да.
— И армията ти даде нов живот?
— Точно така.
— Религия?
— Мюсюлманин — отговори без излишен ентусиазъм Касар.
— Но не си много вярващ.
— Не.
Кенеди още не знаеше дали да му вярва, макар че й се струваше искрен.
— Какво очакваш да спечелиш, като ни помагаш?
Касар погледна тревожно към Рап и отговори:
— Живота си.
— Това е добре за начало. Но със сигурност имаш и други надежди и стремежи.
— Не мисля, че ще мога да живея в Пакистан.
Кенеди разбра.
— Значи Америка?
— Би било добре.
— Какво мислиш за плана на Мич да отиде в Пакистан и да хване Рикман и генерал Дурани?
— Да ги хване ли? Искате да ги вземем с нас?
— Има предвид да ги убием — поясни Рап.
— Мисля, че планът е добър.
— Хубаво. — Кенеди изгледа изпитателно пакистанеца. След малко добави: — Вазир, аз не се отнасям с хората като генерал Дурани. Ако ни помогнеш в тази акция и всички се измъкнат живи, ще се погрижа за теб. Дори мога да та намеря работа, но само ако искаш. Ако не искаш, ще ти осигуря нова самоличност, пари и възможност да започнеш нов живот. Как та звучи?
— Много добре.
— Хубаво. — Кенеди посочи пластмасовите белезници и се обърна към Рап. — Тези вече не са необходими.
След като той ги преряза, тя отново погледна Касар:
— Пожелавам ти късмет, Вазир. Надявам се да те опозная по-добре, след като се върнете.
С Рап излязоха. Спряха на пистата между двата самолета.
— Какво мислиш? — попита Рап.
— Не можеш да опознаеш някого от няколко минути разговор.
— Да, знам, но какво ти е впечатлението?
— Мисля, че си струва да рискуваме. — Погледна към самолета и добави: — Но при един грешен ход, при най-малкото подозрение, искам да го ликвидираш. Ясно ли е?
— Абсолютно.
— Добре. — Кенеди го целуна по бузата. — Тогава късмет и умната.
56
Централата на ОРС, Исламабад, Пакистан
Кенеди влезе в кабинета на генерал Ахмед Тадж с Майк Неш, който бе пристигнал от „Баграм“. Беше му разказала за случилото се с Касар. Тадж, Дурани и Насир бяха с военните си униформи, само Ашан носеше цивилен костюм. Кенеди се зарадва да го види, макар че той не изглеждаше добре.
Кабинетът беше огромен, вероятно наследство от британците. Изглеждаше четири пъти по-голям от този на Кенеди. Стените и таванът бяха облицовани с тъмна дървена ламперия. Имаше три големи каменни камини и два плоскоекранни телевизора. Всички стени бяха закрити от огромни библиотеки. По средата на помещението имаше масивна заседателна маса, друга, малко по-малка — до бюрото на Тадж. Генералният директор и тримата му заместници стояха до дясната камина. Кенеди се приближи и ги поздрави един по един.
Когато стигна до Ашан, каза:
— Надим, съжалявам за трудностите ти. Едно от нещата, които бих искала да изясня днес, е твоето положение.
— Тези обвинения са абсолютно скалъпени — емоционално заяви Дурани.
Кенеди погледна предателя от лявата си страна. В самолета бе имала предостатъчно време да прочете доклада за аферата „Рикман“ и да анализира възможните мотиви на двамата главни виновници. За Рикман не можеше да предполага защо е решил да стане предател, но при Дурани нямаше съмнение. Той искаше работата на Тадж и да отстрани от пътя си Ашан и всяка друга възможна конкуренция. Смяташе да използва информацията на Рикман, за да си създаде авторитет, и до две години вече да управлява Обединените разузнавателни служби и всички тайни операции.