Тадж я погледна мрачно:
— Директор Кенеди, трябва да ви предупредя. Надим е тук само като услуга на нашия президент към вашия. Той вече не работи за ОРС и не участва в срещата като официално лице.
— Да, много интересно. Мисля, че някой се опитва да изиграе вашата разузнавателна служба, както и моята, но това ще обсъждаме по-късно.
— Да — измърмори Тадж, въпреки че нямаше представа какво има предвид Кенеди. — Заповядайте, седнете.
Посочи й големия кожен диван точно срещу камината, на който можеха да се поберат шестима души. От двете му страни имаше още два, малко по-малки. Дурани и Ашан седнаха на десния, а Насир и Неш — на левия.
Тадж предложи чай. Кенеди отказа. Извади папката, която носеше, давайки на всички да разберат, че няма намерение да си губи времето.
— Този проблем във вашето посолство е много вреден за двустранните ни отношения — отбеляза Тадж.
— Да, съгласна съм с вас.
— В такъв случай трябва незабавно да ни предадете тези четирима души — заяви Дурани, сякаш това бе единственото решение.
Кенеди се престори, че не го е чула, и пак се обърна към Тадж:
— Не искам между нашите две страни да има напрежение, но тук става нещо нередно и докато не разберем какво, тези четирима мъже ще получат убежище на суверенната територия на Съединените американски щати.
Дурани се изсмя.
— Генерале — обърна се към него Кенеди, — нали не оспорвате факта, че американското посолство е суверенна американска територия?
— Не, но не съм сигурен, че имамите го знаят.
— Защо тогава не им го обясните, вместо да пращате политическите си агенти да ги провокират?
— Съжалявам, директор Кенеди, но не сте информирана добре — спокойно отговори Дурани.
— Не съм съгласна с вас, генерале, но както винаги, мненията ни се разминават.
Кенеди отвори папката и извади няколко снимки. Остави три комплекта на масата, сякаш раздаваше карти за игра — един пред Дурани и Ашан, един пред Тадж и един пред Неш и Насир.
— Сигурно сте запознати с отвличането, разпита и убийството на един от хората ми в Афганистан.
Всички кимнаха и Кенеди продължи:
— Срещу друг от служителите ми също бе направен опит за убийство. При престрелката бяха убити двайсет и един полицаи. Оказа се, че са получили заповед да нападнат хората ми от генерал Каим, който оттогава е в неизвестност. — Кенеди посочи снимките. — Вижте тези двама души. Единият беше убит при атаката, а другият засега е в неизвестност. Познавате ли ги?
Никой не отговори. Кенеди добави:
— Според нашите сведения двамата са агенти на ОРС.
— Какво намеквате? — гневно попита Дурани.
— Не намеквам нищо. Опитвам се да получа отговори. Моля ви, покажете тези снимки на хората си и се опитайте да разберете кои са тези агенти.
— Това е безобразие — възмути се Дурани. — Опитвате се да отвлечете вниманието ни от факта, че макар да се водите наш съюзник, държите в посолството си пакистански граждани, които сте вербували да ни шпионират.
— Не искам да споря за това, генерале. Само се опитвам да разбера кой е организирал координирана атака срещу хора от моята разузнавателна служба миналата седмица.
Дурани разпери възмутено ръце. Тадж се намеси:
— Съжалявам, директор Кенеди, но нямаме информация за това, за което говорите.
— Може би нямате… а може би имате. Приготвила съм ви още интересни сведения. — Кенеди извади копия от подписаните показания на Обрехт, които беше взела от Уилсън. Раздаде три комплекта на мъжете около масата. — Чували ли сте за швейцарската банка „Шпаркасе Шауфхаузен“?
Лицето на Ашан просветна.
— Това е банката, в която се твърди, че имам един милион долара, преведени ми от вашето правителство.
— Май чух нещо такова. Изглежда, че в същата банка има влогове на покойния вече господин Рикман и друг мой служител, макар да съм сигурна, че те никога не са откривали сметки в тази банка. Или по-скоро, че господин Рап със сигурност няма сметка в тази банка, а за Рикман няма как да разбера.
— Защо? — попита Дурани.
— Защото е мъртъв. Няма начин да докажем, че не е открил влог. — Кенеди отново се обърна към Тадж. — Мисълта ми е, че тази банка е била използвана, за да се обвинят в корупция няколко души от ЦРУ, които всъщност са невинни. Дезинформацията е била подхвърлена на ФБР в опит да се започне криминално разследване срещу ЦРУ За щастие други елементи във ФБР смятат, че отвличането на господин Рикман и опитът за покушение срещу господин Рап са част от същия заговор. Струва ми се малко странно, че информацията за сметката на генерал Ашан, в която уж са отишли придобитите му по престъпен начин пари, идва от същата банка.