— Защо трябва да си толкова упорит? — в последен опит да го убеди попита Хърли.
— Ами сигурно съм се научил от инатливото магаре, което ме е обучавало. — Рап провери джобовете на жилетката и я облече. — Виж, да не усложняваме излишно нещата. Айрини е наредила да наблюдават Дурани. Хората й ще ни изпращат информация с текстови съобщения, а ти ще ми я предаваш по радиостанцията… — Рап почука по каската си — ако не мога да си погледна телефона. Когато Дурани отсъства, в имението има двама охранители. Мога да се справя с двама отегчени аматьори.
— Защо не искаш да отиде друг?
— Хайде да не рискуваме. Най-важното е да се промъкнем вътре, без никой да ни усети. След това е лесно.
Хърли явно още не беше съгласен, затова Рап добави:
— Ти следи Дурани. Ако се появи с повече хора от обичайната си охрана, ще се наложи да щурмувате комплекса Ако всичко е нормално, ще се справя сам. — Качи се в задницата на джипа. — И пак си спомни какво ми каза онзи ден. Всички умираме.
Рап вдигна долната преграда и понечи да спусне горната. Хърли я задържа.
— Ами ако Касар те предаде?
— Ще го държа под око. Слушай, вече съм голям. Мога да се грижа за себе си.
Касар потегли с рейнджроувъра и тойотите го последваха. Когато стигнаха до възвишенията с позицията на Уикър, пакистанецът се обади на Колман и му даде указания. Касар продължи, а другите два джипа отбиха. Уикър, покрит с камуфлажна мрежа, изскочи от втория и бързо се скри сред храсталаците. Дюмон извади едно куфарче от задницата на джипа и го отвори. Вътре имаше самолетче с размерите на гарга. Той разгъна крилата, пусна двигателчето и то забръмча тихо. Дюмон го пусна като хартиено самолетче. Апаратът се спусна леко, после постепенно се заиздига. Дюмон прибра екипировката си, качи се в джипа и той потегли.
Рап лежеше настрани, свит на кълбо и с лице към задницата на джипа. Вече беше предупредил Касар, че ако нещо не стане както трябва при главния портал или входа на имението на Дурани, Уикър ще го застреля в главата. Освен това му показа самолетчето, кадрите от което щеше да получава директно на мобилния си телефон. Така, с пистолет в едната ръка и телефон в другата той зачака да минат през главния портал.
Черният джип намали, спря за кратко и пак тръгна. Рап си отдъхна — бяха минали първото препятствие. След още две минути стигнаха имението на Дурани. Охраната махна на Касар да влиза, без да го претърси.
— Покажи ми двора на къщата — прошепна Рап по радиостанцията.
Дюмон веднага увеличи кадъра от празното пространство между главната постройка, двете къщи за гости и гаража. Един градинар прекопаваше някакви растения, но иначе нямаше никого. Джипът влезе в гаража и Рап пъхна телефона в джоба на бронираната жилетка, стисна пистолета с две ръце и отброи пет секунди. Толкова време бе определил на Касар да слезе от колата и да му отвори. Чу се изщракване и задният капак се отключи. През петсантиметровата пролука между долната и горната вратичка проникна светлина. Рап видя Касар, но в същото време чу глас.
Последва кратък разговор. След десетина секунди другият човек си тръгна и Касар смъкна долната преграда. Рап слезе, но остана приклекнал, докато пакистанецът затвори багажника. След това Касар го преведе през гаража, като следваше точно пътя, който бе описал в началото. Отвори металната врата в другия край на помещението и се огледа, преди да тръгне по стълбите към подземния тунел. Рап го следваше неотлъчно. Долу Касар въведе код на електронна ключалка до една врата. Влязоха в дълъг яркоосветен тунел и се затичаха. Спряха пред втора врата и след като Касар въведе кода, се качиха в къщата. Пакистанецът накара Рап да изчака на стълбите, докато отпрати сестрата.
Рап се обади по радиостанцията на Хърли, за да му каже, че е влязъл. След няколко секунди чу как сестрата се отдалечава по коридора и външната врата се затвори. Той изкачи последните стъпала. Касар го чакаше. Посочи му коридора и каза неспокойно:
— Има куче.
— Големият ротвайлер?
Касар кимна.
На Рап не му беше за първи път да се оправя с кучета. Автоматът М-4 висеше на врата му и отстрани на тялото, а двете му ръце стискаха снабдения със заглушител пистолет. Той провери дали радиостанцията е на режим предаване и нареди на Касар:
— Ти стой тук. Предупреди ме, ако се появи някой.
Тихо се приближи до вратата в дъното на коридора. Касар му беше описал разположението на мебелите в стаята, но Рап нямаше представа къде е кучето. Можеше да попита пакистанеца и за секунда си помисли да се върне, но нямаше търпение. Затова отвори вратата с дясната ръка и влезе с насочен напред пистолет. Чу ръмжене и веднага се прицели в едрата глава на кучето.