— Ако този звяр мръдне, ще го застрелям.
Легналият на кревата човек стисна нашийника с бледа ръка. Рап погледна обезобразеното лице и ако не беше гледал видеозаписа, нямаше да познае, че е Рикман.
— Добре ли си, Рик?
Рикман остана безмълвен няколко секунди. Щом се опомни, изпелтечи:
— Да… слава богу, че дойде.
— Сериозно?
— Не мога да повярвам, че ме откри.
Рап продължи да оглежда стаята, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо.
— Сигурен съм, че си потресен да ме видиш, след като изпрати Гоулд да ме убие и използва за примамка проклетото си псе.
— Мич, кълна ти се, планът беше на генерал Дурани. Той ме отвлече, измъчва ме и нагласи нещата така, че да си помислите, че съм мъртъв, и да спрете да ме търсите.
— Аха, и после ти е върнал кучето, за да ти прави компания. Не ме прави на глупак, Рик. Прекалено си умен, за да ти повярвам.
Погледът на Рап все се спираше върху кучето. Нямаше начин да го заобиколи. Нямаше нищо против песа, но трябваше да го отстрани. Прецизен както винаги, той дръпна спусъка и изпрати куршума точно в главата на ротвайлера. Кучето не издаде и звук.
Рикман реагира бурно. Направо полудя.
— Какво направи?! Аякс не ти беше сторил нищо! — закрещя, като запрегръща трупа на животното. — Ти си звяр! Проклет да си!
— Ти пък си психопат — спокойно изрече Рап, като се приближи до леглото. — Четиримата ти телохранители са мъртви… като единия се застрелял лично. Мик Ривърс, двайсет и един полицаи, Хъбард — и ти не проливаш сълза. Трябваше да убия кучето ти, за да покажеш някаква емоция.
Рикман беше безмълвен. Не можеше да прежали Аякс.
— Последни думи?
— Не го прави, Мич. Мога да ти помогна. Мога да помогна на Управлението. Ще ти разкажа всичко. Знам много неща… важни неща!
Рап не се съмняваше, че е така. Единственият проблем беше в доверието. Рикман и сложният му мозък щяха да бъдат кошмар за разпитващите. Това и фактът, че с предателството си бе причинил смъртта на няколко добри мъже, много улесняваше решението.
— Майната ти, Рик.
Дръпна спусъка само веднъж.
58
Дурани се изкушаваше да се обади на моллите и имамите и да им заповяда да щурмуват американското посолство. Дори му хрумна да им раздаде снимката на оная кучка Кенеди, за да я убият вместо него. В крайна сметка обаче осъзна, че ръцете му са вързани. Тадж беше вбесен и щеше да го следи внимателно. След като Кенеди и нейният човек излязоха от кабинета, генералният директор поиска отговори. Дурани знаеше, че снимките, оставени от американката, ще бъдат сравнени с личните досиета на служителите в ОРС и неизбежно ще излязат пет съвпадения. Този факт сам по себе си не го застрашаваше, но малката подробност, че петимата са работили във Външната дирекция можеше да провали кариерата му. Положението щеше да стане още по-лошо, когато започнеха да разпитват заместниците му. Дурани обичаше да контролира всичко, затова отпечатъците му бяха навсякъде в тази каша.
Нямаше друг изход, освен да признае, че е изпратил свои хора в Швейцария.
— С кой акъл? — попита Тадж.
— Заради приятеля ми, който бе несправедливо набеден — отговори Дурани с цялата искреност, която можеше да си придаде. — Знаех, че никой друг няма да си мръдне пръста, затова изпратих няколко от хората си да говорят с банкера.
Снимките все още бяха на масата.
— Как са влезли в престрелка с американците? — изръмжа Тадж.
— Нямам представа.
— Какви са тези мъже? Какво са смятали да правят с банкера?
Намекът беше повече от ясен. Дурани бе изпратил биячи да притиснат банкера.
— Бяха добри мъже. Изпратих ги само да изяснят нещата.
Тадж явно не му вярваше, а Насир не изглеждаше да се интересува от проблема. Вероятно тайно се радваше, че главният му конкурент си е вкарал автогол и сам си е отрязал шансовете да заеме мястото на генералния директор. „Много добре — помисли си Дурани, — продължавай да ме подценяваш и ще те накарам да си платиш.“
Ашан, от друга страна, изглеждаше необичайно резервиран към него. Дурани очакваше някаква благодарност за старанието си да го спаси. Това, че Ашан не го подкрепяше, означаваше, че започва да подозира мотивите му. Дурани нямаше търпение да се махне от кабинета на генералния директор. Трябваше спешно да говори с Рикман. Налагаше се да измислят нов план.
Когато конвоят му стигна до портала на Бахриа Таун, той вече обмисляше дали да не премести американеца другаде. Сега нямаше достатъчно хора за охрана. Нещо по-лошо, новите събития щяха още повече да забавят момента, когато Рикман щеше да му издаде тайните на ЦРУ. Последното най-много вбесяваше Дурани. Лесно щеше да замести мъжете, които бе изгубил в Швейцария, но нямаше как да измъкне информацията от Рикман.