Ферис замълча, защото отвън се чуха сирени. Засвяткаха червени и сини лампи. Колата спря рязко и вратите се отвориха. Няколко мъже извлякоха Уилсън и Сикълс и ги повалиха на земята. Извиха ръцете им зад гърба и им сложиха белезници. Сикълс се подчини мълчаливо, но Уилсън запротестира шумно за правата си.
До отворената врата на Ферис се приближи мъж с тъмен костюм и черен шлифер.
— Господин сенатор, слезте от колата, ако обичате.
— Ами ако не искам?
Рап се наведе и показа лицето си на вратата.
— Тогава с голямо удоволствие ще ви изхвърля навън и ще ви щракна белезниците.
Ферис въздъхна и слезе.
— Познавам ви — заяви. — Нямате право да ме арестувате.
— Нямам, но той има — отговори Рап, като посочи директор Милър от ФБР, наблюдаващ акцията отстрани до черен „Шевролет Събърбан“. — Ако искате, говорете с него, но тогава нещата ще станат официални, ще се появят журналисти, а съдейки от видяното, не мисля, че искате това да стигне до медиите.
Колман се приближи и взе кучето от сенатора. Обърна се и незабелязано свали скрития микрофон, който беше сложил преди няколко дни.
— Насам, сенаторе — добави Рап, като му посочи колата, в която чакаше Кенеди.
Ферис се качи отзад при нея, а Рап седна отпред.
— Искам да ме изслушате, без да ме прекъсвате — започна Кенеди. — Имаме запис на разговорите ви с агент Уилсън.
— Това не е престъпление.
— Казах да не ме прекъсвате. По-рано тази вечер конфискувахме лаптопа на камериерката ви, който съдържа няколко много злепоставящи имейла между вас и генерал Дурани от пакистанското разузнаване. Между другото, знаехте ли, че вчера е бил убит в дома си?
По изненаданото изражение на сенатора пролича, че не е знаел.
— Знаете ли какво още са намерили там? — продължи Кенеди. — Не знаете? Лошо. Намерили са тялото на един от моите хора в Службата за секретно разузнаване, Джо Рикман. Мисля, че сте чували за него. Изглежда, че генерал Дурани го е отвлякъл и измъчвал, за да изкопчи информация, която е щял да използва срещу Съединените щати… И така, след като вече разбирате какво е положението, сенаторе, искам да обмислите две възможности. Едната е свързана с голямо злепоставяне и много шумен публичен процес за държавна измяна. Никой от колегите ви няма да иска да ви подкрепи, защото ще им покажа цялата информация, която имам за вас, и ще ви избягват като прокажен. Вероятно екзекуцията ще ви се размине, защото властите вече нямат куража да изпълняват такива присъди, но със сигурност ще отидете зад решетките и аз ще се постарая да попаднете на подобаващо за такива като вас място. Втората възможност е да се явите на инструктаж утре в кабинета ми, в девет нула нула. Така може да запазите работата и гражданството си и въпреки омразата ви към ЦРУ да станете един от най-ценните ни съюзници на Капитолия. Разбирате ли двете възможности?
Ферис преглътна тежко и отговори:
— Да.
Кенеди погледна часовника си и заяви:
— Добре, имате десет секунди да решите.
За човек като Ферис възможният отговор беше само един:
— Избирам възможност номер две.
По-късно щеше да реши как да се измъкне от тази каша.
— Добре — каза Кенеди. — Ще се видим утре сутринта.
Рап отвори вратата на сенатора и когато двамата се отдалечиха от колата, изсъска:
— Има и трета възможност.
— Каква?
— Някоя нощ да се промъкна в дома ти и да ти прекърша врата. — Втренчи се в лицето му обезпокоително дълго, а после добави: — Лека нощ, сенаторе.
Върна се при автомобила и се качи. След като потеглиха, Кенеди попита:
— Все още не ти харесва как постъпихме, нали?
— Предпочитам да го убия.
— Знам, че това е любимият ти начин да решаваш проблемите, но понякога нещата са прекалено сложни.
— Знам. Така ще избегнем излишния шум и ще контролираме председателя на една от най-влиятелните комисии в Конгреса.
Двамата замълчаха за известно време. След малко Кенеди каза:
— Имаме още един проблем.
— Имаме много проблеми — измърмори Рап, докато разглеждаше имейлите си на айфона.
— Какво искаш да направим с Гоулд?
— Мислех, че не се интересуваш от мнението ми.
— Недей да се правиш на засегнат. Не ти отива. Знаеш, че се интересувам от мнението ти.
Рап се замисли за секунда.
— Знаеш ли какво? Вече ми писна и не ми дреме какво ще направиш с него, стига да го държиш далеч от мен.
— Мислиш ли, че ще се откаже от занаята, ако го пуснем?
— Не. Няма да се откаже, докато не осакатее или не умре. Кенеди много предпазливо премисли следващите си думи. Опасяваше се от реакцията на Рап. Тя се покашля леко и каза: