— Разбрано.
— Хубаво. Опаковай нещата и бъди готова за тръгване в десет.
— За къде бързаме?
— За среща в Кабул. С цялото кралско войнство.
— Май мразиш тези срещи.
— Мразя всякакви срещи, особено тези. — Рап си представи как Сикълс води заседанието без него. Не можеше да си обясни защо такъв човек работи в Управлението. — Искам да се погрижа този кретен да не забърка още по-голяма каша, отколкото е в момента.
6
Американското посолство в Кабул, Афганистан
— Никога не съм чувала за този човек — заяви жената с нескрито раздразнение. — За какъв се мисли, по дяволите?
Полковник Хънтър Пул дръпна за последно от цигарата си, хвърли я на чакъла и я смачка с черната си кубинка.
— Не знам много за него — призна той.
— Но все пак си чувал нещо?
Пул знаеше, че трябва да внимава. Ариана Винтър беше енергична жена с единствения огромен недостатък, че си въобразяваше, че може с настъпателност и нахалство да постигне всяка победа, а от това, което му бе известно за Рап, не изглеждаше разумно да се влиза в директен конфликт с него. Полковникът сви рамене:
— Шпионин е. Те не си публикуват досиетата във вестника.
Винтър го изгледа скептично с пъстрите си очи.
— Нещо премълчаваш, Хънтър.
— Е, чувал съм разни неща… неща, които не се срещат в официалните доклади. — Пул запали нова цигара и добави: — В някои кръгове му се носи лоша слава.
— Лоша в какъв смисъл? — поинтересува се Винтър и също дръпна от тънката си ментолова цигара.
Срещите им все повече зачестяваха. Посолството беше претъпкано и пушенето в помещенията бе строго забранено за американците, въпреки че в страната практически всеки пушеше. Освен това трябваше да внимават кой ги вижда заедно. Затова се срещаха в този ъгъл на комплекса до складираните многоцветни транспортни контейнери. Това бе затънтено място, където от време на време минаваше някой работник или войник, за да вземе нещо за попълване на запасите. Големите клечки от посолството обаче никога не идваха тук, а Пул и Винтър определено спадаха към големите клечки.
Полковникът се облегна на един ръждивокафяв контейнер и се замисли за различните слухове, които беше чувал за Мич Рап. И двамата бяха около четирийсетте. Но за разлика от Рап Пул имаше безупречна биография. Беше завършил с отличие военното училище в Уест Пойнт, изкара рейнджърския курс, после премина през обучение във Военния колеж за командири и щабни офицери и Управленския факултет „Дж. Ф. Кенеди“ към университета „Харвард“. В Първата война в Персийския залив служи като взводен командир, а при започването на Иракската кампания вече командваше рота „Алфа“ на Втори елитен батальон. С елитните войски участва в три кампании — две в Афганистан и една в Ирак. По време на втората в Афганистан, когато служеше в разузнаването на Съвместното специално оперативно командване (ССОК), бе чул да разказват за някакъв таен агент от ЦРУ, който успял да проникне в ареста на военновъздушната база в Баграм, като се представил за полковник от Службата за специални разследвания на ВВС.
Седмица по-рано на бойното поле били заловени двама важни представители на талибанското командване, които до момента отказвали да говорят. За по-малко от час Рап ги накарал да изпеят всичко за подготвяна терористична операция на територията на САЩ. Слуховете за начина, по който го е постигнал, бяха различни, но всички се въртяха около някаква тактика в стила на Оруел, която всяваше смесица от уважение и страх сред хората в ССОК. За Рап се говореха и други неща, повечето от втора и трета ръка. Ако се вярваше на тези истории, той бе способен на крайна жестокост, лишен от страх за собствения си живот и без никакъв респект към политическите и законовите ограничения, с които трябваше да се съобразяват хората в униформа.
Пул винаги действаше по устав, както би правил всеки умен възпитаник на „Уест Пойнт“, и сега очакваше да получи първата си генералска звезда — дългогодишната му мечта, но в никакъв случай не крайната цел в кариерата му. Чувстваше, че има необходимите качества. Заветната му цел беше председателският пост на Обединеното командване на началник-щабовете, а после, ако нещата потръгнат добре, защо не и Овалният кабинет? Съвсем доскоро полковникът трудно би разбрал човек като Рап. Пул бе човек на правилата, но Винтър му отвори очите за действителността във Вашингтон. Тя му показа, че понякога правилата са безсмислени препятствия, Рап изглежда, бе изградил цялата си кариера и репутация върху същата философия. Колкото и да се изкушаваше да пренебрегне някое и друго правило обаче, Пул трябваше да внимава. Американската армия беше съвсем различно поле на действие. Една грешка в очите на някой генерал можеше да му коства кариерата.