— Не бъди толкова самодоволен. Твоята дирекция също беше замесена.
— Да — съгласи се Ашан. — Чрез един безотговорен глупак, но аз направих всичко, за да му вгорча живота. Пратих го в подземието да дигитализира стари досиета. В твоята дирекция имаше петима замесени. Какво стана с тях?
— Как ще управлявам дирекцията си, е моя работа.
Ашан прие сопнатия отговор като признание, че лицемерните боклуци все още са на старите си длъжности.
— Така, след като установихме, че в прекрасната ни организация има елементи, готови да участват в авантюристично начинание като отвличането на Джо Рикман, как предлагаш да се уверим, че никой от хората ни няма пръст в това?
— Предлагам да не правим нищо.
— Нищо ли?
— Ако разследваме такова нещо, това ще привлече вниманието на американците. Не виждам основание да излагам дирекцията си на обвинения, след като съм сигурен, че хората ми нямат нищо общо с отвличането. Афганистан е сурово място и американците се убедиха в това. Трябваше отдавна да се приберат вкъщи.
Ашан не скри раздразнението си:
— Защо продължаваш да се отнасяш към американците като към врагове?
Дурани смачка цигарата си в големия меден пепелник и скръсти ръце пред тясната си зелена униформена риза.
— Афганистан е наша играчка. Британците дълго време си мислеха, че могат да го контролират, руснаците се опитаха да го завладеят, после американците с цялата си арогантност си въобразиха, че ще направят каквото англичаните и руснаците не са постигнали. Въобразиха си, че могат да обуздаят диваците и да вземат онова, което се полага на нас.
Ашан поклати глава. Беше слушал вече тази песен.
— Пак удобно пропускаш, че “Ал Кайда“ ги нападна.
— Можехме да се справим с „Ал Кайда“ вместо тях. Трябваше само да ни помолят. Не беше необходимо да завладяват съседите ни. Виж какви бели направиха.
Ашан понечи да каже нещо, но замълча. Само си губеше времето. Бяха водили този разговор многократно. Дурани обожаваше да се преструва на невежа и да ругае американците, въпреки че с удоволствие приемаше парите им. Носеха се слухове, че през войната е прибрал в джоба си милиони долари, част от които несъмнено бяха дошли директно от Рикман. Ашан на няколко пъти бе на косъм да изрече това обвинение, но винаги се сдържаше навреме. Дурани не беше единственият, който вземаше пари. Повечето началници в ОРС получаваха някакви облаги от американците, включително Ашан. Проблемът при Дурани беше в това, че той вземаше парите, а после правеше всичко, за да подкопава законните цели на съюзниците.
— Какви бели били направили! И сигурно си мислиш, че ние нямаме никаква вина за тази бъркотия… след като финансирахме муджахидините, после талибаните и дори „Ал Кайда“.
— Афганистан е в хаос, но това е наша грижа. Мисля, че е време американците да си ходят.
— А ти какво си мислиш, че правят? Нали целта на тази програма за реинтеграция е точно да улесни изтеглянето им!
— И да затвърдят мрежата си от платени шпиони, които да манипулират страната според техните интереси. — Дурани поклати глава. — Това е неприемливо.
— Разбираемо е след всичко, което ги сполетя.
— Дали ще позволят да се месим във вътрешните работи на страните в тяхната сфера на влияние? Със сигурност не. Вече не са добре дошли тук. Трябва да си ходят у дома.
Всичките им разговори на тази тема преминаваха така. Нямаше смисъл да продължават.
— Какво ще правим с Рикман?
Дурани сви рамене:
— Поредната жертва на войната. Всички замесени страни изгубиха хиляди войници. Рикман е просто още един труп.
— Точно тук грешиш! Джо Рикман не е поредният труп. Той е един от най-ценните агенти на ЦРУ и те няма да стоят със скръстени ръце, докато някой го измъчва. Този човек знае твърде много тайни… ценни тайни.
— Преувеличаваш значението му, но дори да си прав, няма как да го намерим.
— Преувеличавам, така ли? — Ашан се изправи и застана от другата страна на бюрото. Погледна приятеля си в очите и добави: — Знаеш ли кого са изпратили да търси Рикман?
— Нямам представа.
— Старият ни приятел Мич Рап!
Дурани отмести очи и преглътна трудно. След кратко мълчание каза:
— Ще му предложим пълно съдействие.
Не звучеше особено ентусиазиран.
— Ахтар, приятели сме отдавна. Не искам да реагираш… недей да приказваш глупости. Поне веднъж ме чуй. Мич Рап е изключително опасен човек. Фактът, че са го изпратили, доказва колко важен е Рикман за американците. На Рап не му дреме за дипломацията и политиката. Той е човек, на чийто път не трябва да се изпречваш. Ще убие всеки, който има нещо общо с отвличането. Предложи му съдействие и ако откриеш, че някой от хората ти е помогнал на талибаните за…