Рикман бе странна птица, в това нямаше съмнение, но да си чудак и да си предател са две много различни неща. Рап съзнаваше, че може би подозренията му са прибързани. Объркването с кучето на Рикман вероятно беше грешка. Може би Хъбард не беше разбрал. Рап обаче знаеше, че предчувствията му обикновено се оказват правилни. За разлика от друг път обаче сега се надяваше, че греши.
Маслик караше, а едрият Ривърс — с рунтава черна брада, прилепнали черни очила „Оукли“ и обичайното си агресивно изражение — седеше на седалката до него. Като питбул той бе враждебен към непознати, но изключително предан на хората, които познаваше. С Колман бяха служили в специалните части на военноморските сили, „тюлените“, и после заедно бяха дошли като наемници в ЦРУ Маслик идваше от подразделение, Делта“ и от три години участваше в операции с екипа на Рап. Двамата с Ривърс бяха развили онова спокойствие, с което се сдобиваш, след като ликвидираш достатъчен брой противници, опитващи се първи да убият теб. Никога не изглеждаха изнервени, но постоянно се оглеждаха за опасности.
Рап извади телефона си и провери за съобщения от Лангли, които биха могли да го насочат към местонахождението на Рикман. Кенеди го беше уверила, че издирването на отвлечения му колега е основен приоритет на Националната служба за сигурност (НСС), докато президентът не решеше друго. Всички телефонни разговори, имейли, постинги в интернет и текстови съобщения в радиус от три хиляди километра се изпращаха и анализираха в суперкомпютрите на НСС. Все щяха да засекат нещо. Рап се надяваше то да е достатъчно, за да го насочи към ясна следа.
— Ще ми кажеш ли с какво толкова те привлече този ветеринар?
Рап вдигна поглед от телефона и се поколеба каква част от информацията да сподели с Колман. Не беше от недоверие. След Кенеди и може би Хърли Колман бе най-довереният му човек. Просто имаше предчувствие, че това може да попречи на мисията им.
След като изчака няколко секунди и не получи отговор, Колман добави:
— Ти не си единственият, на когото тази работа мирише на гнило.
Рап не скри изненадата си:
— Какво имаш предвид?
— Моля ти се… видял съм достатъчно престрелки, за да знам как стават тези неща. Подозираш нещо заради онзи бодигард — с липсващото лице.
Рап кимна мълчаливо.
— И на мене ми направи впечатление. Всички други са застреляни с деветмилиметрово оръжие. Само този е очистен с 45-и калибър, а и двамата знаем, че Рик обожава големия си „Кимбър“.
— Освен това бодигардът е застрелян в гръб, докато се е отдалечавал от кабинета и спалнята на Рик — добави Рап.
— И аз забелязах това. Възможно ли е Рик да е подозирал бодигарда? После онзи да е изключил охранителната система. По дяволите, може Рик да е бил в леглото. Чул е суматохата на долния етаж и като последен отчаян опит да се спаси е застрелял предателя в тила.
Рап се замисли за този възможен сценарий, като се надяваше, че това ще уталожи част от страховете му.
— Това не ми беше хрумнало — призна.
Опита се да си представи как Рик се събужда и скача да се защити. Джо Рикман беше всичко друго, но не и войник. Официално беше среден кадър в Службата за секретно разузнаване на ЦРУ Неофициално през последните осем години ръководеше тайните операции на Службата в Афганистан. Името му не се появяваше в официалните доклади до Конгреса. Не носеше гръмка титла. Не беше началник на представителство или дирекция. Той беше черна дупка за всякакви мръсни и нелицеприятни тайни. Засега никой не знаеше точната сума, но в хода на тази опасна игра през ръцете му бяха преминали над четвърт милион долара. Нямаше надзор, нямаше счетоводство, никой във Вашингтон не му искаше разписки и разходни ордери. Началството не искаше да знае подробности за дейността му и благодарение на невероятния си ум той успяваше да държи сметките си в ред. Два пъти годишно преминаваше през детектор на лъжата, което бе напълно достатъчно за шефовете му. Рап от известно време се опасяваше, че това ще доведе до катастрофа.
Да, Рик обичаше своя „Кимбър“, но едно беше да се упражняваш на стрелбището, а съвсем друго — да се събудиш от дълбок сън и да използваш ефикасно пистолета, без да се простреляш в крака. Рап все повече си даваше сметка, че най-големият проблем е в системата за сигурност. Ако Колман беше прав и единият бодигард е бил предател, трябваше да намерят доказателства, че този човек е имал уменията да дезактивира такава изключително сложна система за сигурност. Рап не беше глупак и неведнъж се бе оказвал безсилен пред техническите проблеми на работата си. Затова винаги водеше със себе си специалисти като Маркъс Дюмон — един невероятно добър хакер.