Въпреки че външно изглеждаше нормално, умът му работеше съвсем различно. Убиецът трескаво претегляше всяка възможност за бягство, опитваше се да прецени докъде ще стигне и какви са шансовете му да оцелее. Изведнъж парите му се сториха маловажни. О, щеше да задържи вече получения милион и половина и ако се измъкнеше от този ад, щеше да направи всичко, за да намери мръсника, който го вкара в този капан. Дали Юрий беше замесен? Агентът му, бивш съветски разузнавач, бе напълно способен на всякакви мръсни номера за своя изгода. Точно затова убиецът никога не се беше срещал с него лично, а комуникираха почти изцяло чрез имейли. С тези неща щеше да се занимава по-късно. Засега основното бе да спаси кожата.
Джипът „Тойота“ се появи и спря точно пред клиниката. Наемният убиец вдигна автомата и благодарение на авангардната технология на електронния мерник не се наложи да затвори едното си око. Прецени времето за хода си абсолютно точно. Четирите врати на джипа се отвориха едновременно и американците, всичките с бейзболни шапки, слязоха. Въпреки че не виждаше лицето на Рап, убиецът го позна веднага. Премести червената точка на мерника по средата на гърба му и сложи пръст на спусъка. Изчака го да отиде от къщата до вратата на клиниката, като плавно го следеше с мерника.
Внезапно убиецът извъртя глава към вратата, сякаш чу някакъв шум в коридора. Вдигна пръста си от спусъка и се изправи. Бързо отиде до вратата и се ослуша. След няколко секунди се върна при прозореца, но Рап вече беше влязъл в клиниката. Двама от хората му стояха на тротоара и пазеха джипа. Убиецът си придаде разочаровано изражение. Взе фотоапарата, извади картата от него и я прибра в джоба си. Не искаше да мъкне целия апарат.
Тъй като не знаеше какво ще завари в коридора, свали автомата и дръпна връвчицата, която превръщаше раницата в бронирана жилетка. Искаше да може бързо да извади граната, ако някой го нападнеше в коридора. После взе автомата, отиде при вратата и без да се двоуми, я отвори. Надникна в коридора. Нямаше никого, затова бързо изтича до стълбите и слезе на долния етаж. Решително отвори външната врата и излезе на улицата. Автоматът висеше с приклад под дясната му мишница и заглушител пред лявото бедро. С дясната ръка държеше ръкохватката, но така, че да се вижда, че пръстът му не е на спусъка. Когато излезе, огледа улицата и опасенията му се потвърдиха. От двете й страни бяха спрели полицейски камиони, пълни с мъже в пълно бойно снаряжение. Когато погледна хората на Рап отсреща, видя, че и те са забелязали афганистанците. Онзи с брадата го видя първи. Спокойно смени позата си така, че да може бързо да стреля и да елиминира вероятния нападател.
Наемният убиец остави автомата да увисне на врага му и вдигна ръце на височината на раменете с дланите напред. Когато се приближи на шест-седем метра от американците, каза:
— Трябва да говоря с Мич.
Когато чуха гласа му, двамата мъже малко се успокоиха. Наемният убиец се приближи на два метра от тях и спря. Погледна надясно, после наляво. Един от мъжете, които бе видял по-рано от прозореца, говореше по телефона След миг закрещя и заръкомаха на полицаите да слизат от камиона. Втори камион с още шестима мъже спря със свирещи гуми до първия. Наемният убиец се изкушаваше да вдигне автомата и да застреля негодника с мобилния телефон, но се сдържа. Обърна се към двамата яки американци и на почти безупречен английски каза:
— Мисля, че трябва да повикате подкрепление.
16
В тясната чакалня имаше четирима души, едно куче, три котки и птичка. Клетката с птицата и две от котките, спящи в плетени кошници, бяха зад гишето на регистратурата. Малко момче на не повече от осем държеше кученцето на каишка под зоркия поглед на майка си. Възрастен мъж с цигара в устата прегръщаше болнава черна котка с опадала на места козина. Старецът изглеждаше потиснат. Никой от двамата възрастни не удостои с поглед американеца, но момченцето му се усмихна приятелски. Рап му върна жеста, като кимна Повечето жители на Кабул се преструваха, че не забелязват чужденците, и той ги разбираше. Страната им бе в почти постоянна война вече повече от трийсет години. Имаше други, които се втренчваха в теб, сякаш искат да те убият, и съвсем малък брой, които се усмихваха и дори можеха да те поздравят.