Рап се приближи до синьото бюро от пластмасов ламинат на регистратурата. Симпатичната млада секретарка с черен хиджаб го погледна и попита на английски:
— Какво желаете?
— Личи ли, че съм американец? — престори се на обиден Рап.
— Не, но на него му личи — отговори тя, като посочи Колман.
Рап се обърна и погледна русокосия си синеок приятел. В тази част на света Колман нямаше как да скрие северноевропейския си произход.
— Да, работи в Обединените нации — обясни Рап. — Швед е. Не разбирам нито дума какво приказва. Както и да е, мога ли да говоря с доктор Амин?
— Съжалявам, в университета е.
— Следобед дали ще се появи?
— По принцип не идва, но може да се отбие, ако има много работа. Бихте ли ми казали защо искате да говорите с него?
Рап се подвоуми. По принцип не обичаше да дава прекалено много информация, но тази жена изглеждаше любезна и можеше да го улесни.
— За нещо много важно — каза той.
Извади документ на името на Джо Кокс, с изрисуван в златисто герб на Съединените щати и авторитетно изглеждащите, но не особено информативни думи „Федерален служител“, гравирани с релефни букви.
— Издирваме изчезнал човек. Казаха ни, че преди месец довел кучето си при вас. Американец с ротвайлер. Спомняте ли си да сте го виждали?
Жената поклати глава:
— Не, но аз работя само на половин ден. Можете ли да ми кажете име?
Рикман имаше доста псевдоними. Рап нямаше представа как се е представил, затова каза истинското му име. Жената се завъртя със стола и без да става, се премести до една етажерка. Рап погледна за момент към Колман, който стоеше със скръстени ръце и клатеше глава.
— Швед, а? Какво ти става бе?
Рап понечи да се засмее, но в този момент забеляза нещо отвън пред стъклената врата. Бръкна под якето си и стисна 9-милиметровия „Глок“. Промяната в държането му не остана незабелязана за Колман; той се завъртя непринудено, за да види какво става. Рап не можеше да повярва на очите си. Сякаш виждаше призрак от недалечното минало — отпреди четири години, за да бъдем точни. Мъжът мина покрай Ривърс и Маслик, като спря за момент, за да посочи нещо настрани по улицата. В очите на Рап това беше ход за разсейване, но неговото внимание не се отвличаше толкова лесно. Не и от този тип. Той извади пистолета и се прицели в главата на човека, който бе убил жена му.
Секретарката каза нещо, но той не я чу. Беше твърде съсредоточен върху мъжа, който се приближаваше към вратата. Единственото, което го спря да не го застреля, беше фактът, че онзи държеше ръцете си вдигнати в знак, че се предава.
— Това този, за когото си мисля, ли е? — попита Колман.
— Да.
Стъклената врата се отвори и убиецът влезе бавно във фоайето. Погледна за момент Колман, после се фокусира върху Рап, като каза:
— Трябва да поговорим, при това бързо.
— Дай ми една добра причина да не те застрелям веднага.
Луи Гоулд сви рамене, без да сваля ръцете си:
— Мога да ти дам няколко, но тъй като нямаме време, да започнем с това, че не те застрелях в главата, когато слезе от джипа преди малко. И още по-важно, мисля, че съвсем скоро ще имаш нужда от помощта ми. Вероятно в близките трийсет секунди.
Въпреки гнева, който напираше в него, Рап държеше пистолета абсолютно неподвижно.
— За какво говориш?
Гоулд бързо огледа чакалнята. Предпочиташе да водят този разговор в по-уединена обстановка, но нямаше време, затова погледна русокосия приятел на Рап и каза:
— Посъветвах хората ви отвън да повикат подкрепления, но те май не ме послушаха. Повярвайте ми, ще ви трябват. — Обърна се отново към Рап: — Все още приемам по някоя и друга поръчка.
— Не ни беше такава уговорката.
— Знам, обаче имах нужда от пари, освен това много внимателно избирам за кого да работя. — Гоулд поклати глава, с което за първи път показа някакво смущение. — Можем да говорим за това по-късно. Важното е, че последната поръчка ме доведе в Кабул. Преди час и половина получих инструкции да дойда в онази офис сграда отсреща. Когато пристигнах, намерих този автомат и снимка на мишената. — Убиецът посочи Рап. — Ти.
— Глупости.
— Иска ми се да беше така, но това не е най-големият проблем.
Без да сваля ръцете си, Гоулд отстъпи няколко крачки към вратата и се опита да види какво става на улицата. В този момент единият от хората на Рап влезе. Беше Маслик.
— Навън става нещо — каза той. — Полицията е отцепила двата края на улицата и изглежда, че се готви за нападение.