Гоулд погледна, за да се увери със собствените си очи, и пак се обърна към Рап:
— Дошли са да те убият. А вероятно и мен.
В спокойния следобед навън проехтя изстрел. Четиримата мъже във фоайето бяха опитни бойци, затова никой не трепна. Всичките погледнаха Ривърс, който стоеше на тротоара. Преди някой да успее да реагира, започна силна пукотевица. Стъклената врата се пръсна на парчета, а Ривърс се олюля и падна.
Колман изкрещя:
— Прикривайте ме! Аз ще го извлека.
Рап се премести наляво и опря гръб в стената; Маслик — надясно. Двамата започнаха да стрелят срещу мъжете от другата страна на улицата. Колман прибра пистолета си, отвори рязко вратата, хвана Ривърс за бронираната жилетка и го задърпа. Едрият мъжага не помръдна при първия опит, но Колман напрегна всички сили. Куршумите свистяха над главата му във всички посоки. Той извлече другаря си в чакалнята и веднага забеляза червени петна върху белите плочки. Когато се увери, че е извън обсега на куршумите, коленичи и потърси раната. Заопипва тялото на Ривърс, като проверяваше пръстите си за кръв. След секунди откри две смъртоносни рани. Първата беше близо до дясното слепоочие, втората — в слабините. Мозъкът на Ривърс бе непоправимо увреден, но сърцето му още работеше и ако се съдеше по бързо нарастващата локва кръв на пода, най-вероятно бе засегната бедрената артерия.
В битка Колман имаше чувството, че времето се забавя. За части от секундата се увери, че приятелят му е мъртъв и няма смисъл да губи повече време с него. По-късно щяха да скърбят, да дадат израз на гнева, дори да се посмеят на стари спомени, но първо трябваше да оцелеят.
— Ривърс е мъртъв! — изкрещя, за да надвика изстрелите.
Грабна автомата на приятеля си и започна да прибира резервните му пълнители в джобовете на жилетката и панталона си.
Рап хвърли кратък поглед към тялото на Ривърс, после, забелязал ужасеното изражение на момченцето, изкрещя на Колман:
— Изведи хората в някой от кабинетите!
Гоулд изтича до Рап и коленичи. Вдигна оръжието си и прицелвайки се внимателно, започна да изстрелва единични куршуми. За пет минути преброи трима убити — с три изстрела.
— Трябва да изпратим някого на покрива — изкрещя, след като дръпна спусъка още няколко пъти. — И опитайте да извикате подкрепление!
— Скот! — извика Рап, без да отмества поглед от улицата. — Обади се на Майк и му кажи какво става! Кажи му веднага да изпрати ударния отряд, иначе сме мъртви!
Отстъпи назад, освободи празния пълнител и сложи нов. Отново изкрещя на Колман:
— Да изпратят боен хеликоптер!
Стреля два пъти и един от нападателите падна убит. Погледна Гоулд и нареди:
— Качвай се на покрива! Ще дойда при първа възможност. Колко патрони имаш?
Гоулд поклати глава:
— Само трийсет в този пълнител и колкото имам за пистолета.
Рап забеляза марката и модела на оръжието, подаващо се от джоба на гърдите му.
— На това разстояние сигурно си доста добър с него.
Гоулд кимна:
— Най-добрият.
— Ще видим. Взимай още един пълнител за автомата от русия пич и тичай на покрива, преди да са ни очистили!
17
Колман прибра стареца, жената, детето, животните им и секретарката в един кабинет навътре в сградата. Рап предполагаше, че някъде там има медицински сестри и поне един ветеринарен лекар, но нямаше как да ги предпази, освен да задържи максимално нападателите, докато дойде подкреплението. Доколкото можеше да види, отвън пристигнаха поне още три камиона с полицаи в бойно снаряжение. Това водеше до логичния въпрос: възможно ли беше толкова много кабулски полицаи да са корумпирани?
Главният вход на клиниката беше задръстен със стъкла и отломки от стените. Вместо вратата зееше дупка, а металната каса бе разкривена и надупчена от куршуми. Рап стоеше на около два метра от нея, опрял гръб в стената. Маслик беше точно срещу него. Двамата се редуваха да стрелят навън, за да не позволят на нападателите да щурмуват входа. Досега се справяха добре, но нямаше да е задълго. Предимството им в тази битка бе способността да поразяват последователно целите си със смразяваща точност. Колман, Маслик и Рап бяха изстреляли хиляди куршуми на стрелбището с пистолети, автомати и пушки. Рап нямаше представа колко се упражнява Гоулд, но хонорарите, които вземаше, говореха красноречиво за уменията му. Въпреки че численото превъзходство не беше на тяхна страна, изходът на битката зависеше само от наличието на боеприпаси.
Рап нямаше представа как са избрани и обучени тези мъже. Мнозина от тях просто търсеха начин да се препитават и бяха изключително смели, защото талибаните често заплашваха живота им и живота на близките им. Затова обвинението, че всичките са корумпирани, не беше много справедливо. По-вероятно някой от началниците им да бе корумпиран. Рап си спомни командир Захир в Джелалабад. Доскоро този човек беше терорист и за главата му имаше награда, обявена от американското правителство. Сега не само че не го издирваха, ами и му бяха дали платена служба. Колко още гадове като Захир носеха униформата на афганистанската полиция? Невинни или не, тези мъже искаха да убият Рап и хората му, затова нямаше друг избор, ако искаше да оцелее.