Нов залп разтърси предната стена на сградата и го посипа с отломки. Той се показа бързо, изстреля два добре прицелени куршума и отново се скри във фоайето, преди върху мястото, където бе стоял само секунда по-рано, да се изсипе дъжд от олово. Поклати гневно глава. Този път му се бе разминало съвсем на косъм. Погледна Маслик и забеляза кърваво петно на дясното му рамо. Тази позиция ставаше прекалено напечена. Рано или късно някой от двамата щеше да допусне грешка и да получи куршум в главата. Рап взе бързо решение и заповяда на Маслик да се качи на покрива.
Маслик се опита да възрази, но командирът му даде да разбере, че няма време за спорове. Докато отстъпваше, Рап мина покрай трупа на Ривърс. Забеляза пистолета му „Зиг Р226“ в бедрения кобур. Коленичи и го взе заедно с трите резервни пълнителя. Гневът му започна да избива и той процеди през зъби:
— Кълна се, ще избия кретените, които са измислили тази глупост с реинтеграцията.
Сети се за Сикълс и изведнъж му хрумна, че може би точно той е извикал хората, които в момента се опитваха да го убият. Сложи слушалката в ухото си и намери номера на Сикълс в телефона си. Набра и се вслуша в сигнала. Излезе във фоайето и заотстъпва по коридора. В другия край Колман барикадираше задния вход.
Като зае позиция зад касата на вратата, за да държи на мушка главния вход, Рап се запита дали стената, зад която се крие, е достатъчно дебела, за да спре,223-калибров куршум. Вероятно не, затова, щом чу гласа на Сикълс в слушалката, отново се върна във фоайето.
— Здрасти, малоумнико — изкрещя, за да надвика пукотевицата. — Майк каза ли ти в какви лайна попаднахме тука?
Прибра пистолета си в кобура, приведе се зад бюрото на регистратурата и заблъска тежкия ламинатен плот.
— Току-що ми каза. Нямам никаква…
— Млъквай и ме слушай. — Рап блъсна с всички сили плота и той се откърти. — Ти си виновен. Ти си наел тези боклуци и си бил достатъчно глупав, за да им се довериш. — Грабна плота и го изтласка назад в коридора. — Сега ще вземеш телефона и ще се обадиш на приятелчетата си.
Ще им кажеш, че ще обявя награда от един милион долара за главата на всеки и аз ще съм този, който ще вземе всичките.
Вдигна единия край на тежкия плот, опря го на касата на вратата и се облегна на него. Така се почувства по-сигурен, но това не го успокои особено, защото Сикълс се размрънка, че не разбирал какво става. Не можел да си го обясни. Рап нямаше време да слуша глупости, затова изкрещя:
— Дарън, не ми дреме какво мислиш! Просто вземи проклетия телефон и обясни на тези копелета, че ще ги преследвам, докато ги избия!
Изкушаваше се да каже на Сикълс, че ще убие и него, но с тази заплаха щеше да постигне обратния на желания резултат, затова премълча.
Знаеше какъв ще е следващият им ход. Американците бяха снабдили афганистанската полиция с екипировка за насилствено влизане, като тарани, стенобойни пушки, взривателни шнурове и бронирани щитове за борба с безредици. Точно тези щитове го тревожеха най-много. Достатъчно беше командирът да се сети да вземе два такива щита и да приложи старата римска тактика на костенурката. Един войник се пази с щита отпред, а втори държи друг щит над главите на двамата срещу стрелците от покрива. Така можеха да щурмуват входа в една или две редици и да ликвидират въоръжения само с пистолет Рап за секунди. Мисълта, че може да умре така, го наведе на една идея.
— Скот!
Колман изблъска една тежка маса за прегледи върху купчината пред вратата на задния вход и се обърна.
— Какво?
— Да си виждал някъде тук бутилки с кислород?
— Да.
Колман не се нуждаеше от повече обяснения. Изтича в една от стаите и измъкна отвътре две зелени метални бутилки. Завлече ги в коридора и ги остави в краката на командира си.
— Има ли още? — попита Рап, без да отмества погледа и пистолета си от вратата.
— Да.
— Замъкни ги на купчината отзад и бягай на покрива.
Колман поклати шава:
— Ти бягай на покрива. Аз ще се оправя тук.