— Стига си ми губил времето! Извади бутилките и бягай горе. Сигурно патроните им там са на свършване.
Колман неохотно изтича да завлече две бутилки при задния вход, после се върна и предложи на Рап автомата на Ривърс.
— Не… тук не ми трябва. Разстоянието е малко. Качвай се на покрива и се опитай да ни спечелиш време. — Колман понечи да тръгне, но Рап го хвана за ръката. — Какво каза Майк?
— Каза, че ще изпрати подкрепления възможно най-бързо.
— Обади му се пак и му кажи, че всичко ще ни е от полза. Да ни прати хеликоптер с патрони и някой и друг автомат. — Рап погледна пак към главния вход. — Може би и няколко гранати.
— Веднага. — Колман извади телефона си и набра номера на Неш. — Извикай ме, ако имаш нужда от помощ.
Рап знаеше, че няма да го направи. Щеше да задържи нападателите колкото може по-дълго; после, ако още е в състояние да се движи, щеше да се довлече до покрива. „Какъв гаден ден да умреш“ — помисли си. След като бе оцелял от толкова много напечени ситуации, да го убият хора, които би трябвало да са негови съюзници. Спомни си язвителния глас на Стан Хърли, когато му казваше да действа, без да се оплаква. Не, сега не беше време да мисли за смъртта, поне не за своята. Хърли обичаше да казва, че колкото и зле да е положението, винаги има изход. Рап потърси надежда в тези думи. Стрелбата навън бе намаляла — чуваше се само по някой и друг гърмеж и от време на време единични куршуми се забиваха в стената на сградата.
За съжаление Рап знаеше какво означава това. Твърде рано беше Сикълс или Неш да са се свързали с мръсниците, затова беше по-вероятно командирът на нападателите да е проявил съобразителност и сега хората му да се готвят за организирана атака. Рап прибра пистолета и завлече двете кислородни бутилки във фоайето. Остави ги легнали на около два метра от входа. За да не си помислят, че се е оттеглил, извади пистолета, промъкна се към вратата, стреля два пъти, после още два и пак се скри навътре във фоайето. Беше почти сигурен, че с първите два куршума улучи някого, но вторите два отскочиха безобидно от един прозрачен плексигласов щит. Рап се върна на позицията си в коридора с мрачното предчувствие, че този път няма да се справи със ситуацията.
18
Гоулд отвори капака и мобилизира цялата си воля, преди да се измъкне на плоския покрив. Страхуваше се, че навън може да дебне снайперист. Изтърколи се на една страна, като държеше внимателно автомата с две ръце, после пропълзя до ръба на покрива. Имаше петдесетсантиметрова каменна стеничка, която даваше достатъчно прикритие. Той предпазливо надникна отгоре и огледа сградите отсреща. След като не видя заплаха, коленичи и вдигна автомата на дясното си рамо. Вдигна дулото над стеничката и бавно го премести от ляво надясно, като гледаше с две очи през мерника.
Съгледвачът с цивилните дрехи стоеше зад единия полицейски камион и говореше по телефона.
— Ето те, копеленце такова — прошепна наемният убиец и се усмихна злорадо.
Фокусира червената точка върху мобилния телефон, издиша равномерно и дръпна небрежно спусъка. Автоматът подскочи около сантиметър, но Гоулд не изпусна нито за секунда жертвата си от поглед. Тежкият куршум разби телефона на парченца и пръсна главата на мъжа, като опръска с кръв, мозък и костици стоящите около него.
Трима полицаи останаха като вцепенени, втренчени в трупа на човека, който ги беше командвал. Три секунди по-късно и те лежаха мъртви на улицата. Гоулд ликвидираше мишените си методично, с единични куршуми. На полицаите им бяха нужни около десет секунди, докато осъзнаят, че има нова опасност върху покрива, но те им струваше скъпо. Пратиха седмина да се справят с него. Гоулд се канеше да завърти автомата към другия край на улицата, но в този момент около него заваляха куршуми. Той залегна зад стеничката и оловото забарабани по камъните като градушка. Гоулд осъзна, че са разкрили позицията му и че нападателите от другия край на улицата имат нещо по-сериозно от сравнително лекия автомат М-4. Тъй като цялото им въоръжение бе осигурено от американците, вероятно разполагаха с по-едрокалибрените М249 или картечници SAW. Картечницата стреляше с по-тежките 5.5х45-милиметрови патрони и имаше ефективен обсег хиляда метра. В момента стреляха от не повече от сто.
Картечницата не спираше да го обсипва с каменни отломки. За момента единственото, което Гоулд можеше да направи, бе да се крие зад стеничката и да се опита да смени позицията си. Да стои сам тук, граничеше със самоубийство. Той се запита какво още прави на това място. Беше си свършил работата и бе предупредил Рап. Вярно, не го направи съвсем безкористно, защото така се измъкна от заплетената ситуация, но сега се намираше в още по-напечена.