— Ще предам. Нещо друго?
— Да. Ако не стигнете навреме, има нещо, което трябва да знаеш. Името Луи Гоулд говори ли ти нещо?
Последва кратко мълчание.
— Убиецът на жена ти?
— Същият. Преди няколко седмици някой му е дал поръчка в Кабул. Каза, че до тази сутрин не е знаел, но мишената съм бил аз. Изпратили са го в офис сградата отсреща, за да ме застреля, когато дойда да се видя с ветеринаря.
— Ама как…
— Именно! Можеш ли да ми обясниш как, по дяволите, още преди две седмици някой е знаел, че ще съм в Кабул и ще дойда да говоря с шибания ветеринар, при положение че самият аз не знаех?
— Нямам представа, но стига с тези глупости, че може да не дойдем навреме. Ще бъдем при вас след три минути и след като отново изкарам задника ти от огъня, ще разберем какво става.
— Аз ще ти кажа какво става. Някой ми е заложил капан. Рик е бил само примамката, знаели са как ще реагираме. Някой си играе с нас.
Рап предпазливо се придвижи покрай стената, докато стигна на няколко стъпки от разбитата врата.
— Гоулд при теб ли е? — попита Неш.
— Да, на покрива. — Единствените полицаи, които се виждаха, се криеха зад камионите. — Скот каза ли ти, че изгубихме Ривърс?
— Да. Съжалявам.
Рап приклекна и показа главата си навън, за да види външната стена по цялата й дължина. Дръпна се точно навреме, за да избегне куршумите. Това, което видя, го изплаши повече от изстрелите.
— Майк! — изкрещя, докато бягаше през фоайето. — Канят се да щурмуват сградата с бронирани щитове. Побързайте да ни измъкнете, защото скоро няма да има кого да спасявате.
— Качваме се в хеликоптерите. Задръж още няколко минути.
Рап не отговори. Скри се зад ламинатния плот и прехвърли пистолета в дясната си ръка. Отброи секундите наум, като прецени, че на полицаите ще са им нужни осем, за да се промъкнат по тротоара в сегашната си стегната формация. Протегна ръка и се прицели в едната кислородна бутилка. Изведнъж реши, че е по-добре да държи пистолета по-близо до тялото си и с лявата ръка. Първият щит се показа, полицаят зад него го държеше с лявата ръка, а пистолета си — в дясната. Появиха се още трима, всичките с щитове. Двама пазеха двете страни, а последният — главите. Когато стигнаха вратата, Рап се скри обратно зад плота, затвори очи и дръпна спусъка Куршумът проби бутилката и тя мигновено избухна.
Рап се опита да дръпне ръката си с пистолета зад укритието, но нямаше достатъчна време. Ударната вълна го трясна като чук, блъсна ламинатната плоскост, а него запрати към стената отзад. Той се фрасна в нея, падна на пода и плотът и голяма част от стената се срутиха отгоре му. Рап се опита да отвори очи, но се почувства замаян, сякаш пропадаше в дълбока дупка, и изведнъж мракът го погълна.
20
Колман излезе при Маслик и Гоулд на покрива точно когато стрелбата утихна. Слънцето започваше да се снижава към хоризонта и вятърът се усилваше. Колман изтича до ръба на покрива приведен заради откъслечните куршуми. Бързо провери на кого колко боеприпаси са му останали и даде по един трийсетпатронен пълнител на всеки от двамата, като запази два за себе си. После огледа двата края на улицата, за да прецени ситуацията. Изглеждаше, че Маслик и Гоулд са охладили настъпателността на нападателите.
Колман беше виждал това многократно. Малка групичка опитни стрелци много бързо накланя везните в своя полза, дори да няма числено превъзходство. Простата причина бе, че на такива кратки разстояния винаги улучваха. Когато виждаха как другарите им падат един след друг, противниковите бойци губеха кураж. Онези, които оцелееха, разбираха много бързо, че не е здравословно да си показват много главата на открито. А когато се опитваш да криеш главата си, не си много ефективен в престрелката поради простия факт, че няма как да се прицелиш добре.
От участието си в много престрелки Колман умееше да следи динамиката на битката. След бурния прилив на адреналин от първия сблъсък почти винаги следваше затишие и от двете страни за оценка на загубите и преразпределение на силите или подготовка за нова атака. Динамиката на битката определяше кой какво ще предприеме. В момента американците не бяха в положение да нападат, затова трябваше да изчакат следващия ход на противника.
Колман коленичи на петдесет сантиметра от ръба на покрива.
— Някакво движение по покривите отсреща?