Гоулд погледна през улицата. Той имаше същите опасения. Диагонално от тях се намираше триетажна постройка — най-високата позиция за стрелба в околността. Гоулд я посочи с автомата и отбеляза:
— Ако поставят няколко добри стрелци там, ще ни вгорчат живота.
— Да… дръж я под око.
Гоулд огледа назад. В радиус от петстотин метра имаше още доста високи покриви.
— Изпратят ли някого отзад, свършено е с нас.
— Ще се измъкнем, преди да се сетят — успокои го Колман, като погледна часовника си.
В далечината се чу глухото бръмчене на хеликоптерни ротори. Колман погледна на изток, към летището. Отначало не видя хеликоптерите, защото летяха ниско, но после забеляза трептящи сенки върху покривите на около три километра от тях.
— Скот!
Колман погледна Маслик, който сочеше през ръба на покрива.
— Имаме проблем.
Колман погледна надолу и видя мъже с бронирани щитове да се събират покрай стената на сградата. Погледна надясно и там видя още нападатели. Хвана Гоулд за рамото и нареди:
— Тичай долу да му помогнеш.
Един куршум се заби в каменната стеничка само на няколко сантиметра от лицето на наемния убиец. От траекторията той почти веднага осъзна, че е изстрелян от по-високо място. Хвърли се по очи на земята, като повали и Колман със себе си, точно когато над тях засвистяха още куршуми. Гоулд се дръпна от Колман и каза:
— Аз ще се оправя със стрелците отсреща. — Подаде му гранатите от бронежилетката си. — Светлинно-звукови са, но пак може да помогнат.
— Добре, ще се опитам да отвлека вниманието им за секунда.
Колман взе гранатите. Запълзя на четири крака към другия край на покрива. Погледна Гоулд, отброи няколко секунди с пръсти, после се изправи на коляно. С изненада видя четири дула, насочени към него от един близък покрив. Очакваше само едно-две. Откри бърза единична стрелба към позицията им. Не можеше да се прицели добре, но целта му беше само да привлече вниманието на врага, за да даде на Гоулд възможност за няколко точни изстрела.
Гоулд се включи след секунда. Фокусира червената точка на мерника си върху главата на най-близкия стрелец и дръпна спусъка. Почти в същия момент видя блясък от дулото на човека, когото се опитваше да убие. Преди да успее да се прицели в друга мишена, нещо го повали на земята. Веднага осъзна, че са го улучили в лявото рамо. Погледна и видя почти съвършено червено кръгче, което бързо се разширяваше. Силна болка прониза рамото му, но той знаеше, че раната не е смъртоносна — поне ако получеше медицинска помощ навреме. Най-добрият му шанс бе да се вдигне и да продължи да стреля. Той изръмжа и с доста голямо усилие се изправи на колене, за да се прицели отново в мъжете отсреща. Лявата му ръка още функционираше, затова мерникът му бе точен както винаги, но Гоулд знаеше, че няма да е за дълго. Отсреща се виждаха само две глави. Той се прицели в първата и стреля. Противникът падна. Точно когато местеше автомата за следващия изстрел, сградата под него се разтресе от взрив. За момент настъпи тишина.
— Мамка му! — изкрещя Колман. — Прикривай ме.
И хукна към капака за долния етаж. Гоулд вдигна автомата и откри огън по позицията на отсрещния покрив. Показаха се още няколко дула и той се скри зад каменната стеничка. Когато отново погледна, русокосия американец го нямаше. Гоулд остана по гръб за момент, като се опитваше да прецени колко тежко е пострадало рамото му. Изведнъж чу усилващо се бръмчене на ротори.
Колман слезе по паянтовата стълба с бързината на човек, прекарал голяма част от живота си на кораби. Когато стигна до стълбището между етажите, вдигна автомата на Ривърс и се приготви за стрелба. Изтича надолу и се озова сред облак прах и частици от експлозията. Не се интересуваше колко нападатели има, беше готов да ги унищожи. Когато наближи края на коридора, забеляза купчина отломки на мястото, където за последно бе видял Рап. Сърцето му се сви. Той стъпи върху купчината и вдигна оръжието, готов да посрещне нападателите, които щяха да нахлуят през главния вход.
За негово удивление нямаше никого. На тротоара отвън се виждаха само трупове. Колман забеляза движение и за малко да стреля. Един от полицаите се опитваше да се извърти настрана. Колман се вслуша в съвестта си и свали пръст от спусъка. В сравнително тихото помещение се чуха два звука: тихо стенание, което сякаш отслабваше, и бръмченето на американски военни хеликоптери, което определено се усилваше.
Колман се обърна и погледна купчината отломки, през които току-що беше минал. Разрови плочките, паднали от тавана, и парчетата дърво и гипсокартон от стените и видя синия плот, с който Рап бе укрепил позицията си. След миг забеляза ръка. Пусна автомата и той увисна на врата му. С две ръце повдигна голямата ламинатна плоскост и под нея видя покрития с прах и пребледнял Рап. Избута плота настрани, коленичи и се вгледа в безжизненото лице на приятеля си. Постави пръст на врата му и щом усети пулс, го шляпна два пъти по бузите.