Рап си пое въздух, отвори очи и с лявата ръка сграбчи другаря си за гърлото. Колман леко разтвори пръстите му.
— Това съм аз бе, кретен. Можеш ли да се изправиш?
По начина, по който очите на ранения се местеха наляво-надясно, бившият „тюлен“ от военния флот прецени, че Рап не е съвсем адекватен. Опипа набързо тялото му, за да провери за рани. Бученето на ротори се усилваше с всяка секунда. Опасението, че може да изпуснат спасителния полет или някой от хеликоптерите да бъде взривен, защото не са били навреме на мястото за излитане, накара Колман да пропусне останалата част от медицинския преглед. Той се изправи, сграбчи Рап за бронираната жилетка и го вдигна на крака. Рап се олюля и едва не падна, но Колман го задържа.
— Хайде, насам! Чакат ни.
— Какво приказваш?
— Имаме любовна среща — пошегува се Колман, като преметна ръката му през врата си и го помъкна по коридора. — Не е хубаво да закъсняваме. Хайде, побързай.
— Къде сме?
Рап отново се олюля и краката му се подвиха. Колман се опита да го задържи прав, но после реши да смени тактиката. Завъртя го към себе си, наведе се и го метна на рамото си. Вдигна го с пожарникарски захват и се заизкачва по стълбите.
— Мамка му, надебелял си.
— Пусни ме бе, кретен! Какво правиш?
— Спасявам ти кожата, тъпчо.
Колман стигна до втория етаж и спря до металната стълба, водеща към покрива. Течението от витлата на хеликоптерите ги брулеше през отвора. Колман не хранеше илюзии, че може да се качи по стълбата с Рап на гърба, затова го остави на земята.
Зениците на Рап бяха огромни.
— Мамка му — измърмори Колман. Завъртя го към стълбата и постави ръцете му на пречката точно над главата му. — Хайде, качвай се! Живо!
Рап се обърна и го изгледа глупаво.
— Ще умрем, ако не се размърдаш! — изкрещя Колман. — Хайде, осъзнай се!
Хвана го през кръста и го повдигна.
Рап най-сетне излезе от вцепенението и стисна металната пречка.
— Точно така, хайде!
Колман го буташе отдолу, но напредваха много бавно. За щастие Маслик се показа през отвора. Хвана Рап за бронираната жилетка и буквално го издърпа горе. Когато и Колман се качи, той вече го влачеше към единия от чакащите хеликоптери.
Около краката на двамата заизскачаха облачета прах от забиващи се куршуми. Колман превключи на автоматична стрелба и откри огън срещу сградата от другата страна на улицата. Тръгна с равномерни крачки към хеликоптера. Изведнъж оръжието му засече, той освободи празния пълнител, вкара нов и продължи да стреля.
Приклекна под въртящите се витла, без да спира огъня, после скочи в задното отделение на машината. Погледна вътре и видя Рап и Гоулд проснати на пода. Маслик седеше на страничната пейка и стреляше навън. Колман вдигна пръста си от спусъка, протегна ръка и потупа пилота по рамото. Даде му знак с палец нагоре и в следващия момент се издигнаха.
Наклониха се надясно, което даде на Колман добър поглед върху мъжете на покрива на отсрещната сграда. Никой обаче не стана, за да стреля по тях. Или всичките бяха мъртви, или бяха разбрали, че е по-здравословно да останат залегнали. Когато набраха височина, Колман остави оръжието и закопча предпазния си колан. Забеляза, че Рап отново е изгубил съзнание, затова протегна ръка и го плясна по бузата. Колман беше видял много хора със сътресение на мозъка и това не беше нормално. Гоулд лежеше до Рап. Имаше дупка от куршум на рамото и лицето му бе разкривено от болка. По дрехите на Маслик също имаше кръв. Сега беше по-важно да потърсят лекарска помощ, отколкото да се върнат в посолството. Освен това ЦРУ имаше център за задържане в базата „Баграм“.
Колман се наведе напред и изкрещя, за да надвика рева на моторите:
— Карай към „Баграм“. Направо към болницата на базата.
Пилотът кимна и заговори по микрофона на каската си. След около пет секунди хеликоптерът им и един от по-големите „Блек Хоук“ се отделиха от другите и полетяха на североизток към намиращата се на петнайсетина минути полет главна военновъздушна база на американците и свръхмодерния й хирургичен център. Другият хеликоптер се изравни с тях и Колман видя Майк Неш, седнал отзад и говорещ по радиостанцията си. Отрицателните последици от случилото се бяха огромни и Неш вероятно вече работеше за неутрализирането им. Колман пак погледна Рап, който все още беше в безсъзнание. Това не изглеждаше добре от медицинска гледна точка, но имаше и нещо положително. Ако беше в съзнание, вероятно щеше да ги накара да нападнат главното полицейско управление на Кабул.