— Май не ме разбра. Сега ще можеш да му го натякваш години наред.
Колман също се ухили:
— Добър аргумент. Проблемът е, че той е спасявал моя живот поне два пъти. Все още изоставам.
— За момента паметта му е малко нарушена. Може да забрави, че те води. Аз няма да му казвам.
— Дойде ли в съзнание?
Тя кимна.
Колман въздъхна с облекчение:
— Слава богу. Как е?
— Добре е, но не си спомня много.
— Какво означава това?
— Когато се събуди, не помнеше коя съм. Позна ме, но се затрудни да си спомни името ми. Спомни си своето, но не можа да ми каже къде работи… поне отначало. Докато говорехме, все повече от спомените му се възстановяваха.
— Рик?
— Нямам представа. Мисля, че не помни нищо от последните седемдесет и два часа.
— Мамка му. Значи е вън от строя.
— Поне за седмица напред.
— Какво ще правим?
— Още не знам. Чувстваш ли се готов да поемеш командването?
Кенеди знаеше отговора предварително, но трябваше да попита. Колман се замисли за момент, преди да отговори:
— Имам желание, но двамата с Мич сме много различни. Знаеш го. Аз не се страхувам да наруша леко правилата и да счупя някой и друг нос, но в сравнение с него съм аматьор. Единственият, за когото знам, че може да се справи, е Стан, но ако съдя от това, което чух вчера, и той не е за такова предизвикателство.
— Ами Майк? — попита Кенеди, имайки предвид Майк Неш, началника на отдела за разпити.
Колман издиша рязко, после поклати шава:
— Харесвам Майк, но не съм сигурен, че го бива за по-грубата игра. Не го обвинявам. Има жена и деца, пък и ти му даде хубава работа на добра длъжност. Може да се справи и ако бъде притиснат, ще направи всичко, за да оцелее, но не е това въпросът.
— А кой е въпросът?
— Ти искаш Рап; искаш човек, който е готов да си избърше задника с правилника. Трябва ти някой като Мич, който не дава пукната пара за политиката… някой безстрашен. Някой, който ще накара тези копелета да треперят за живота си.
Кенеди беше съгласна. Единственият проблем беше, че нямаше такъв човек.
— Луи Гоулд… говори ли вече с него?
— Само малко.
— Вярваш ли му?
Колман се изкиска леко, което изразяваше мнението му за въпроса.
— Не вярвам на нито една дума, изречена от този тип. Какво казва Майк?
Неш и един друг специалист по разпитите от ЦРУ притискаха Гоулд от миналата нощ, опитвайки се да отсеят истината от лъжата.
— Каза, че напредват бавно. След малко отивам при тях. Гоулд още не подозира, но имам начин да го убедя. Ще ми изпее и майчиното си мляко.
— Ако открием кой го е наел… всичко ще си дойде на мястото.
— Щеше да е хубаво, ако беше толкова лесно, но подозирам, че има защити, които правят тази задача много трудна.
— Сигурно, но може да ни покаже правилната посока.
— На това разчитам. — Кенеди затвори за кратко очи, после добави: — Загубил си човек.
— Да… един от най-добрите.
— Мик Ривърс.
— Да.
Кенеди виждаше, че Колман изпитва емоции, с които още не е готов да се справи.
— Взех мерки да ни върнат тялото му до края на днешния ден.
— Благодаря ти. — Колман се загледа разсеяно в един плакат на бойния самолет „А-10 Уортхог“ в другия край на помещението. — Не му дадоха шанс. Застреляха го, преди да успее да извади оръжието си.
Кенеди рядко се поддаваше на гнева, а още по-рядко го показваше. Сега случаят беше точно такъв — може би за да замести Рап и Хърли.
— Скот, искам да знаеш, че няма да оставим тази гадост ненаказана! Извиках още стрелци и до двайсет и четири часа ще ти дам цели. Ще намерим този генерал Каим. Може да не е тази седмица или следващата, но ще го откриете и ще го убиете. Разбрано?
Колман кимна:
— Точно това се надявах да кажеш.
— И когато свършим тук, мисля, че в списъка ни ще има още няколко имена.
24
Главна квартира на ОРС, Исламабад, Пакистан
Ашан бе извикан при генералния директор и се досещаше защо. Хората му го бяха информирали за новите събития отвъд границата. Не беше само отвличането на Рикман, ами и още един оперативен служител в Джелалабад бе изчезнал, а в Кабул се бяха опитали да убият Мич Рап. Като директор на дирекция „Международни отношения“ само едно нещо изненадваше Ашан — че американците още не са му се обадили. Въпреки това той бе заповядал на хората си в Джелалабад и Кабул да съдействат на ЦРУ
ОРС беше изключително противоречива, но много влиятелна организация в Пакистан. В последните години се чуваха гласове за по-голям контрол над разузнаването. Парламентът реши, че най-добрият начин да се избегнат бъдещи скандали е, като се прекрати специалното отношение към службите. С други думи, депутатите искаха някой да поеме контрола над тях. Намериха такъв човек в лицето на генерал Ахмед Тадж от военновъздушните сили. Почти цялата си кариера в авиацията Тадж бе прекарал в снабдяването и техническото осигуряване. Той обожаваше да прехвърля хора и екипировка от едно място на друго и умееше да го прави.