Ашан беше забелязал това отдавна, защото всеки път, когато го привикаха в кабинета на Тадж, шефът му го изпращаше с някой самолет нанякъде. Сега, когато му съобщиха за срещата, той се обади на жена си и й каза да му приготви за всеки случай багажа за пътуване.
Кабинетът на генералния директор беше пищно и безвкусно обзаведен. Помещението бе с размерите на тенис корт. Стените и таванът бяха облицовани с тъмнокафява палисандрова ламперия. Имаше три гранитни камини. Покрай стените бяха наредени масивни секции и няколко големи плоскоекранни монитора, изискано прикрити зад гоблени.
Ашан подрани с пет минути и с раздразнение завари приятеля си генерал Дурани да пие чай с шефа им. Изглеждаше, че Дурани е дошъл по-рано, за да се опита да промени дневния ред. Стаята бе разделена на три части. В левия край се намираха огромното бюро на генерала, маса за разпъване на карти и четири стола. По средата бе разположена голяма маса за шестнайсет души. Ашан беше виждал на нея най-много шестима. Отдясно имаше кът за кафе: масивен кожен диван, на който можеха да се поберат шестима души, разположен точно срещу камината, и други два от двете страни на дълга стъклена масичка.
Тадж поздрави Ашан и му предложи чай. Ашан прие и се настани на един от двата по-къси дивана Пое чашата и чинийката и ги остави на стъклената масичка Много му се искаше да разбере какво са обсъждали двамата мъже преди идването му, но не искаше да издава любопитството си. Освен това имаше голяма вероятност да научи по време на разговора им.
— Как вървят нещата в „Международни отношения“? — попита Тадж.
За голямо удоволствие на Ашан сегашният директор се отличаваше в предпочитанията си към облеклото от предшественика си, който ходеше винаги с военна униформа. Тадж носеше светлосив официален костюм.
— Всичко е наред — отговори на въпроса му Ашан.
— Добре. — Тадж взе чашата си и отпи глътка чай. — Предполагам, че следиш последните събития в Афганистан.
— Да, следя ги.
— Някакви предположения?
Тадж беше нисък на ръст и като седеше на големия диван, приличаше на дете.
Ашан мразеше многозначителните въпроси, особено когато зад тях стои скрита цел или предубеденост. Негово задължение обаче бе да споделя идеите си с генералния директор, затова си пое дълбоко дъх и отговори:
— Ако съдим по съвпадението на събитията, изглежда, че някой провежда организирана операция срещу американските ни приятели.
— Някаква представа кой?
Това винаги беше най-деликатната част. Ашан реши да започне предпазливо.
— Ако не смятаме обичайните заподозрени, не, господин генерал.
— Във връзка с обичайните заподозрени… бих искал да чуя кого имаш предвид.
— Талибаните са най-очевидната възможност, макар че се съмнявам да имат необходимата организация за толкова сложна операция.
— Би ли обяснил?
— Има две човешки цели, което означава, че движението им е много трудно за предвиждане. От информацията, която имаме, талибаните не разполагат с достатъчно ресурс, за да реализират нещо такова сами.
— Сами?
— Точно така. — Ашан понечи да продължи мисълта си, но спря. Имаше по-безопасен начин да излезе от тази ситуация. — Господин генерал, нека да погледнем картата. Афганистан има само сухопътни граници. — Той изброи на пръсти съседните държави: — Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Китай и ние.
— Да не забравяме американците — намеси се Дурани.
Ашан се потресе от тази глупава реплика.
— Мислиш, че ЦРУ само е организирало всичко това?
— Не се преструвай, че не познаваш мисленето им. Просто казвам, че американците са силно заинтересовани да запазят влиянието си в региона.
Ашан реши да не коментира глупавото изказване на колегата си.
— В исторически план бившите съветски републики на север нямат контакти с талибаните. Освен това сега те са ориентирани повече към Америка. Възможно е обаче да са замесени руснаците.
— Имаш ли доказателства?
— Не. Макар че напоследък като че ли им доставя удоволствие да дразнят американците, затова не трябва да го изключваме. Иран засилва влиянието си и всички знаем силната омраза, която би могла да ги подтикне към такава стъпка. Китай засега не проявява интерес към региона. Защо? Мисля, че е очевидно. Ако изключим опиума, тук почти няма природни ресурси. Както вече сме обсъждали, ако в Афганистан имаше нефт, китайците щяха веднага да се намесят.