— Малко съм натъртен, само това.
— Чух, че имаш проблеми с паметта.
Рап не усети някакъв особен акцент. Дикцията й беше идеална като на телевизионна водеща. Може би беше от Средния запад, но изглеждаше, като че ли е родена в Аман или Бейрут. Изведнъж му дойде на ум името на щата Мичиган и това беше първият ключ към разгадаването на самоличността й
— Да, така твърдят докторите.
— Е? — попита тя, без да бъде твърде настоятелна.
— Какво „е“?
— Как е паметта ти?
Рап вдигна ръка и я поклати леко:
— Малко несигурна.
Хайек го изгледа подозрително:
— Как се казвам?
Рап се усмихна:
— Знам, че си от Мичиган.
— Правилно.
По причина, която в момента не знаеше, а по-късно нямаше да може да си обясни, той я хвана за ръката и каза:
— Съжалявам. Чувствам, че си важна за мен. Че имаме нещо общо, което може да е важно.
При маслиновия тен на Хайек не беше лесно да видиш, когато се изчервява, но той забеляза. Тя се усмихна едновременно изненадано и развълнувано.
— Двамата работим заедно.
— Чувствам, че между нас има нещо повече от колегиални отношения.
Хайек се изкашля и се засмя. Бе усетила напрежение между тях, но опитът от досегашните й професионални отношения беше толкова горчив, че се опита да не му обръща внимание. Това обаче не означаваше, че Рап не й харесва. Напротив, много й харесваше. Толкова, че се опасяваше това да не се отрази на работата й Дори си беше позволила да си пофантазира как би се чувствала с него. Рап бе такава динамична сила, непостоянен, но по много предсказуем начин, който отначало я плашеше. Сега обаче мъжът пред нея беше един нов вариант на Рап, при който всички прегради бяха свалени. За секунда Хайек се изкуши да му каже, че имат дълготрайна стабилна връзка, но се сдържа.
Вместо това детинското в нея надделя и тя каза:
— От шест месеца спим заедно.
Рап се ококори:
— Наистина ли?
Хайек се разкикоти и понеже от смях не можа да каже нищо, успя само да поклати глава. След няколко секунди се овладя и призна:
— Не, извинявай. Не трябваше да го казвам. Колеги сме… ти си ми шеф.
Рап се намръщи:
— Гадно.
— Съжалявам. — Тя се покиска още няколко секунди, после постави другата си ръка върху неговата и добави: — Не беше много тактично от моя страна.
Рап се усмихна и попита:
— Мислиш ли, че имаме шанс?
Хайек се разсмя още по-силно и се наложи да закрие устата си с ръка. Това бе толкова несвойствено за Рап, че й се искаше да го беше записала, за да го чуят всички. Не, би било подло от нейна страна… но все пак щеше да е забавно.
— Дават ли ти обезболяващи?
Вместо отговор Рап се усмихна. Сега той сложи двете си ръце върху нейната и попита:
— Сигурна ли си, че не сме спали?
28
Кенеди беше доволна от развитието на разговора до момента. Шпионският занаят има много елементи, но най-важният от тях е анализът на хората. Как си взаимодействат с други хора в ежедневието и как променят поведението си в стресови ситуации. Професионалистът лесно може да забрави това и да се съсредоточи прекалено върху сателитните снимки, засичането на електронни сигнали и безбройните доклади на анализаторите. В основата на всичко обаче бе взаимодействието между хората. Кенеди беше почти сигурна, че Гоулд е женомразец. Това личеше от начина, по който се отнасяше с жена си. За женомразец бе почти невъзможно да подцени една жена.
— Мислиш си, че само ти можеш да пазиш тайни, така ли? — попита тя.
— Всеки има тайни.
— Ами Клаудия… жена ти, тя има ли тайни?
Кенеди забеляза пукнатина в невъзмутимата му фасада. Споменаването на жена му по такъв интимен начин постигна ефект.
— В случай че си забравил, тя беше онази, която ми се обади, след като ти се провали и уби съпругата на Мич. Чувстваше, че не може да даде живот на дете, ако такъв черен грях тегне на душата й. За разлика от теб тя мисли нормално. Разбира, че не можеш да убиваш невинни, ако искаш да създадеш нов живот.
— Спести си поученията за някой глупак, който иска да те слуша. Кой знае колко души си убила ти.
Някои хора на нейно място биха възразили, че не са убили никого. Кенеди обаче не се смяташе за невинна само защото някой друг е дръпнал спусъка по нейно нареждане. Тя разбираше всички отговорности на позицията си. Сега не й се искаше да се отклонява от основната тема, но от самото начало трябваше да изясни нещо:
— Моля да ме извиниш, но няма да се хвана на философските ти манипулации. Убивала съм хора, при това доста повече от теб, но между нас двамата има сериозна разлика. Аз не получавам заплащане или облаги за хора, които съм заповядала да бъдат ликвидирани, и със сигурност не получавам извратено удоволствие от това. Аз убивам злодеи, за да запазя невинни животи. За теб, от друга страна, няма значение дали убиваш добри или лоши хора, стига някой да е готов да ти плати.