— Ще говоря — измърмори Гоулд, като сведе сломено глава.
— Добре, за начало кажи коя съм аз и какво работя.
— Айрини Кенеди, директор на Централното разузнавателно управление.
Кенеди кимна и натисна звънеца. Вратата се отвори и Неш се показа в коридора.
— Дай ми химикалка и бележник — каза му тя. — Господин Гоулд има много да ни разказва.
Неш изглеждаше удивен, че началничката му е постигнала онова, което той не беше успял, но изненадаха му трая само минута. Той кимна и се отдалечи, за да изпълни нареждането й
— Можете да включите техниката — извика тя след него. После затвори вратата и погледна странния мъж, седящ срещу нея. — Може би няма да разбереш, но не ми е все едно какво ще се случи с теб, Луи.
Гоулд я погледна скептично.
— Знам, че е трудно за човек като теб да повярва, но е истина. Мич запази живота ти по неизвестни за мен причини и това ме навежда на мисълта, че има основания, които нито аз, нито ти разбираме.
Кенеди се вгледа внимателно в Гоулд, търсейки признаци, че този човек е способен да изпитва чувство за благодарност или вина. Не видя нищо подобно, но не се разочарова, защото изражението му издаваше страх, а тя знаеше от личен опит, че страхът има голяма мотивираща сила.
— Ти имаш някаква роля тук, Луи Гоулд. Каква, все още не знам, но мисля, че скоро ще разберем.
29
Джоел Уилсън беше свикнал да получава всичко, което пожелае. Толкова, че ако някой не изпълнеше волята му, ставаше такъв гадняр, че не оставаше на опонента си друг избор, освен да капитулира. Така ставаше обикновено. Понякога обаче Уилсън срещаше противници, по нищо не отстъпващи му в тази игра на заплахи, инсинуации и чисто перчене.
Отначало всичко вървеше добре. Уилсън кацна на летището в Кабул, без никой от ЦРУ или ФБР да го усети. После се обади на офицера за свръзка на Бюрото в посолството и му обясни, че трябва да се видят.
— Не — успокои го, — не си сгафил, поне доколкото ми е известно. Затова те съветвам да изпълняваш точно заповедите ми.
Предупреди го изрично, че никой, дори посланикът, не бива да разбира, че той и хората му са в страната. Офицерът за свръзка изпълни нарежданията му и само след час Уилсън и екипът му бяха в посолството, готови да се разправят с мижитурките от ЦРУ
Скоро обаче се появиха спънки. Уилсън, подготвен за първия си сблъсък, силно се разочарова, когато научи, че Дарън Сикълс, местният представител на ЦРУ, отсъства. Уилсън разпитва секретарката му цели десет минути, но единственото, което научи, бе, че Сикълс е в афганистанското министерство на вътрешните работи за някаква важна среща. Заместникът му пък бил в Джелалабад. Когато Уилсън се поинтересува за Мич Рап, жената отказа да говори. Никакви заплахи не бяха в състояние да я накарат да отговори на въпросите му.
Накрая успя да изкопчи някаква информация от офицера за свръзка — блед космат дребосък; приличаше на чужденец. Оказа се, че е имало някаква престрелка между местната полиция и Рап. Това беше причинило голям шум в столицата. Според първоначалните сведения Рап и хората му бяха убили над двайсет полицаи, а самият Рап беше ранен. Офицерът за свръзка бе открил, че са го настанили в Международната болница, затова Уилсън вдигна хората си и тръгна да провери какво става.
Решението се оказа голяма грешка. Пред болницата се бяха събрали гневни роднини на загиналите и други граждани. Тълпата посрещна Уилсън и хората му с камъни. Когато влязоха в болницата, се оказа, че Рап не е там. Изгубиха още два часа да чакат военен ескорт, който да ги върне в посолството. От дочутото оттук-оттам Уилсън все пак получи някаква представа за случилото се. Изглежда, че някакъв корумпиран полицейски началник беше заповядал атаката. Уилсън имаше други приоритети, но не беше зле да се поразрови и в този проблем.
След като се върна в посолството, той научи, че и директор Кенеди е в страната. Това го накара още повече да се ядосва за пропиляната възможност. Кенеди щеше да защити хората си и да се опита да осуети разследването му. След малко офицерът за свръзка отново се появи и заяви, че знае къде са закарали Рап. Уилсън го заплаши, че ако и този път го прати за зелен хайвер, ще открие коя е най-гадната длъжност във ФБР и ще се погрижи глупакът да бъде преместен на нея. Той и хората му се върнаха на летището и се натовариха на хеликоптер за военновъздушната база „Баграм“.
Кацнаха нормално и бяха посрещнати от местните агенти на ФБР. Уилсън със задоволство забеляза какъв стрес предизвиква посещението му. Закараха ги в болницата на базата. И там започнаха истинските проблеми. Уилсън се сблъска с почти непреодолимо препятствие в лицето на дребна сержантка от ВВС — латиноамериканка, която незнайно защо бе решила, че хората от ФБР са най-големите й врагове.