Отначало всичко изглеждаше нормално. Неспокойният офицер за свръзка от посолството отиде на регистрацията и попита за пациент на име Мич Рап. Младежът зад гишето носеше униформа с две нашивки и една звезда. Уилсън нямаше представа какъв военен чин е това, но предположи, че е доста нисък, защото войникът имаше тежка форма на акне. Редникът от ВВС бе изпълнителен, изключително патриотично настроен двайсет и една годишен младеж от Канзас, нямащ куража да оспорва заповедите на по-висшестоящите, затова веднага ги насочи към отделението, където лежеше Рап.
На втория пропускателен пункт Уилсън се сблъска със сержант Шийла Санчес — с целия непоклатим отпор на тази набита сто и шейсет сантиметрова жена. Когато се замисли за подхода си по-късно, той осъзна, че е сбъркал — нещо, което трудно признаваше дори пред себе си. Докато пристигне в болницата, антуражът му се беше увеличил от петима на девет специални агенти. Медицинското заведение беше пълно с млади мъже и жени с обезобразени по най-ужасни начини тела, най-често от експлозии. По тази причина хората, които се грижеха за тях, се държаха като монахини, дали обет за мълчание.
Така тълпата от агенти нахълта в отделението, което наред с други неща, лекуваше мозъчни травми. Размахаха служебни карти и Уилсън твърде гръмогласно и настоятелно заяви желанието си. Жената на рецепцията се ужаси от поведението на агентите, които започнаха да надничат през отворените врати на стаите, опитвайки се да разпознаят Рап. Щом чу суматохата, Шийла Санчес свали очилата си, стана от компютъра и излезе от кабинета си.
Санчес управляваше отделението си с желязна ръка. Пациентите бяха най-важни, а настанените точно на този етаж имаха нужда от тишина и спокойствие. Тъй като имаше най-висшия сержантски чин на етажа, в нейно присъствие дори лекарите стъпваха на пръсти. Не защото се страхуваха от нея, а защото бе изключително добра в работата си. Затова я бяха оставили да командва всичко освен операционната зала.
Санчес беше виждала какво ли не. Президенти, вицепрезиденти, министри, генерали от всякакви подразделения, адмирали, рок звезди, известни актьори и комедианти. Всички водеха голям антураж и въпреки че идваха с добри намерения, само създаваха главоболия. Тя беше дала ясни указания на хората от главния пропуск, че не иска да изпращат такива персони на етажа й. Ако толкова държаха да ги пускат, да ги пращат при пациентите със счупени крайници или огнестрелни рани, само не в нейното отделение за мозъчни травми.
Първото, което направи Санчес, бе да постави показалец пред устата си, за да накара всички да замълчат. След като тълпата се успокои, тя се приближи до един мъж, който беше минал покрай регистратурата и надничаше в една от стаите. Агентът стоеше като в небрано лозе и не знаеше какво да прави. Санчес го плясна по задника, сякаш беше непослушно дете, излязло без позволение на улицата. Когато той се опита да протестира, тя го хвана за вратовръзката и го завлече обратно до чакалнята от другата страна на гишето за регистрация.
С тих, но изпълнен с гняв глас му изсъска:
— Абе това да не ви е зоологическа градина? Да не мислите, че пациентите ми са животни и можете да нахълтате с крясъци и да почнете да ги разглеждате?
Уилсън се изпъчи пред нея, намръщено показа служебната си карта.
— Виж какво, момиче. Това е официална акция на ФБР. Трябва да говоря с един от пациентите ти, и то веднага.
— „Момиче“? — Санчес изстреля думата като куршум. — Я разгледай по-внимателно това, умнико. — Завъртя се странично и му показа рамото си. — Аз не съм „момиче“, а главен сержант Санчес.
Уилсън още не осъзнаваше грешката си. Той завъртя раздразнено очи и настоя:
— Нямам време за глупости. Провеждам много важно разследване. Дръпни се или…
— Или какво?
Санчес пристъпи напред и го ръгна в основата на гърдите, точно в слънчевия сплит. Уилсън се дръпна две крачки назад, в случай че тя пак реши да го удари.
— Това е нападение над федерален агент!
— Ами тогава арестувай ме, лигльо.
— Няма да те предупреждавам втори път.
Без да се обръща, Санчес извика на една от сестрите:
— Аманда, извикай охраната веднага.
— Слушай, мо… — Уилсън щеше пак да каже „момиче“, но се сдържа и погледна табелката върху пищната гръд на жената. — Госпожице Санчес, това е федерална институция. Ние сме от ФБР. Базата е под наша юрисдикция.