— Ето го, сър — извика Патерсън по телефона и го тикна пред лицето на Уилсън. — Спешно е!
Уилсън взе апарата.
— Ало?
— От шестнайсет часа се опитвам да се свържа с теб.
По дяволите! Харгрейв беше последният човек, когото Уилсън искаше да чуе.
— Ааа… съжалявам. Бях зает. — Уилсън се извъртя настрани и погледна часовника. — Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че не спазваш обещанията си. Спомняш ли си как преди няколко дни ме събуди посред нощ, за да одобря малката ти екскурзия? И спомняш ли си какво ми обеща?
— Не съвсем — отговори Уилсън, като се прозина. — Изчакайте малко да си поема въздух. Тази часова разлика ме убива. Събудихте ме.
— Не ми казвай, че си спал шестнайсет часа! Защото толкова време се опитвам да се свържа с тебе.
— Не, но тук нещата се усложниха малко, откакто кацнахме. Слушайте, защо не ми се обадите след трийсет минути, тогава ще ви информирам.
— Това няма да стане. Преди да заминеш, се разбрахме да ми докладваш всеки ден. Досега не си ми се обадил нито веднъж. Говорих с директор Кенеди. Искаше да знае защо в разгара на изключително сериозните проблеми, които се опитва да реши, ти цъфваш в базата и започваш да разпитваш хората й.
— Имам основателна причина, господин заместник-директор.
— Млъквай! Всеки път, когато чуя гласа ти, имам чувството, че ме лъжеш. Слушай ме внимателно. Тъй като ти не ми вдигаше, не можах да отговоря нищо на директор Кенеди. Тя е толкова ядосана от зле избрания момент и надутото ти поведение, че решила да ме прескочи и се обадила направо на шефа ни. Директорът на ФБР, помниш ли го? Както гласи старата поговорка в този град, лайната текат надолу. Надявах се да прекарам една прекрасна вечер с жена си, когато директорът ми се обади да ме пита дали съм си загубил ума. Веднага заподозрях, че става дума за теб и глупашкото ти поведение, и той потвърди това подозрение. Кенеди му разказала за цирка, който си разиграл в болницата… как си нахълтал в интензивното отделение, за да разпитваш един от хората й, който едва е оцелял от опит за покушение.
— Не съм нахълтвал… — възрази Уилсън; вече беше станал от леглото.
— Млъкни. Не съм свършил. Преди да тръгнеш, ти казах, че очаквам от теб да се държиш добре. Обясних на директора целта на разследването ти. Казах му, че отиваш да помогнеш Рикман да бъде намерен и ако междувременно видиш някакви нарушения на законността, ще се посъветваш с мен, преди да промениш насоките на разследването. Явно си ме излъгал.
— Не съм ви излъгал.
— И още как! Директорът също го вижда по този начин. Само не мога да си обясня как си мислеше, че ще ти се размине. Ти вече си известен като двулично копеле. Има хора, които те наблюдават. И между другото, много несполучливо избран момент. ЦРУ е затънало в яма с помия, а ти натискаш да затънат още повече. Имаш ли представа с какво уважение се ползва тази жена във Вашингтон?
— Мисля, че по-правилната дума е „страх“.
— Глупак! Само си губя времето, като се опитвам да ти помогна. Директорът иска да те види тук незабавно и за да ти дам повод за мислене по време на дългия полет, ще ти подскажа, че най-вероятно смята да нареди специално разследване на действията ти.
Уилсън вече бе преживял едно такова разследване и то едва не провали кариерата му. Съмняваше се, че ще оцелее след второ такова.
— Господин заместник-директор, допускате грешка.
— Единствената грешка, която допуснах, беше тази, че те пуснах да заминеш.
— Не е така, сър. Има неща, които не знаете.
— О, сигурен съм. Моля те да ме осветлиш и не забравяй, че вече съм си научил урока с теб. Този разговор се записва, затова не си мисли, че можеш да ми сервираш куп лъжи, пък после да се правиш на невинен.
Уилсън мислеше трескаво. Трябваше да намери начин да даде на Харгрейв колкото можеше по-малко информация и в същото време да го убеди не само да го остави в Афганистан, но и да разреши разширяване на разследването.
— Имам основания да подозирам, че Джо Рикман и Мич Рап са откраднали милиони долари от американското правителство.
Харгрейв се изсмя:
— „Основания да подозираш“… това ли успя да измислиш, Джоел?
— Сър, трябва да ми се доверите.
— Няма да стане. Ти вече провали доверието ми към теб. Имаш точно една минута да ме убедиш, че заслужаваш свободата да се ровиш в работата на една от най-секретните институции на държавата.
Уилсън имаше само една възможност:
— Имам номерата на сметките, сумите, датите на преводите и подписани показания на банкер, който казва, че Мич Рап е открил сметка в банката му.