— Къде е тази банка?
— В Цюрих.
— И от колко време имаш тази информация?
Уилсън имаше информацията от осемнайсет дни, но не беше благоразумно да казва истината на Харгрейв при сегашното му настроение. Затова отговори:
— От около две седмици.
Последва дълго мълчание. След малко Харгрейв изръмжа:
— Имаш информацията от две седмици и не си ми казал.
— Исках да се уверя, че е вярна.
— Би ли ми казал откъде я имаш?
Уилсън знаеше как ще прозвучи, но беше наясно, че рано или късно ще се наложи да представи доказателства. Ако имаше несъответствие, шефът му щеше да го изяде жив.
— От анонимен източник.
— Боже мой! — изкрещя Харгрейв. — Откога работиш в контраразузнаването? Имаш ли представа колко пъти руснаците са се опитвали да ни настройват срещу собствените ни хора с този евтин трик?
— Много добре знам, сър. Затова направих проверка и се срещнах с банкера.
— И имаш пълно доверие на този банкер? Сигурен ли си, че не е чужд агент?
— Това в момента се проверява.
— Не мислиш ли, че трябваше първо да го провериш и чак след това да действаш?
— Отвличането на Рикман ме принуди.
— Затова реши да ме излъжеш и да вземеш самолета за Афганистан, за да направиш клопка на Рап. Ти разбираш ли, че за малко не са го убили? Лежи в интензивното… и едва си спомня името си.
— Колко удобно.
— Абе ти ум имаш ли? Разбираш ли, че ЦРУ е наша сестринска агенция? Че трябва да си сътрудничим?
— Мислех, че работата ни е да се грижим да спазват закона, Сам.
— Когато имаме неоспорими доказателства, да… но това не ни дава право да им скачаме заради някакъв анонимен сигнал. Между другото, как получи сигнала?
— Пристигна пакет.
— Къде? У вас или в службата?
— Какво значение има?
— Отговори ми на въпроса.
— В службата.
— С клеймо…?
— Цюрих.
— И нека да позная… в лабораторията не са намерили нито отпечатъци, нито ДНК, нито нещо друго, по което да открием източника.
— Това не означава нищо.
Харгрейв въздъхна разочаровано:
— Стига толкова. Събирай хората си. Имаш точно два часа до самолета и през тези два часа няма да говориш с никого от ЦРУ. Ясно ли е?
— О, да, много добре ви разбрах. — На Уилсън му писна да го правят на глупак. — Още ли записвате, защото много държа тази част да се документира. Не ви казах нищо, защото ви нямам доверие. Защото целият Отдел по контраразузнаване знае, че сте прекалено близък с директор Кенеди, и съдейки по онова, което наблюдавах през последните няколко дни, съм склонен да повярвам на тези слухове. Затова по-добре вие се гответе за разследване! — Уилсън се завъртя и запокити телефона на Патерсън към стената. — Глупак!
Седна на ръба на леглото и хвана главата си с две ръце. Питаше се защо всичко се е обърнало надолу с главата? Харгрейв беше идиот. Службата за секретно разузнаване беше пълна с мошеници като Рикман, Рап и още десетки други агенти. Сенатор Ферис му беше показал числата: близо един милиард долара в брой бяха преминали през Службата в ръцете на тези главорези, наркобарони и продажни политици. Системата бе разядена от корупция и Уилсън имаше уликите, за да го докаже. Имаше само една причина Харгрейв да го спира — за да предпази Кенеди.
Уилсън нямаше друг избор, освен да се върне във Вашингтон, но нямаше да го направи тихомълком. Сенатор Ферис не беше празнодумец. И двамата с Уилсън бяха убедени, че след атентатите от 11 септември ЦРУ е получило твърде много власт. След като хората научеха, че тези мошеници крадат парите на данъкоплатците, Харгрейв, директор Милър и всички други тъпанари щяха да бъдат привикани на Капитолийския хълм, за да обясняват защо са се опитали да възпрепятстват разследването му. После Сенатът щеше да изрине кочината. Уилсън щеше да получи заслуженото признание и да покаже среден пръст на всичките.
35
Кенеди завари лекуващия лекар на Рап преди сутрешната му визитация. Майор Нейтън беше трийсет и пет годишен неврохирург, който работеше две седмици месечно в базата „Баграм“, а другите две — в болница „Слоун-Кетъринг“ в Ню Йорк. За мозъчен хирург имаше необичайно внимателно отношение към пациентите.
— Добро утро, майоре. Имате ли секунда да поговорим?
— Тъкмо отивам да видя господин Кокс. — Майорът се усмихна — Предполагам, че това не е истинското му име, нали?
В момент на рядка откровеност Кенеди поклати глава:
— Не. Надявах се да ми кажете как върви лечението.
— Има голямо подобрение. Според последния скенер отокът значително е спаднал.