Кенеди се упрекна мислено, че не се е посъветвала с доктор Люис. Томас Люис беше служебният им психолог. От години работеше с Рап и можеше да й даде съвет как да се справи в тази уникална ситуация. Покрай проблемите с Рикман, Хъбард и Уилсън тя просто бе забравила да се обади на Люис. Опасенията й, че Рап може да убие Гоулд, не бяха никак безпочвени и тя не беше сигурна, че ще се опита да му попречи, но майор Нейтън беше предупредил, че Рап не трябва да се подлага на излишен стрес, докато състоянието му не се стабилизира.
Някой почука на касата на вратата и тя се обърна. Видя Колман. Бившият „тюлен“ имаше руса коса, сини очи и трапчинки, които понякога му придаваха момчешки вид. Сега обаче лицето му изглеждаше напрегнато. Явно носеше новини.
— Извинете ме за момент — каза тя и излезе в коридора при него.
— Уилсън?
— Да. Звънили са и на двата му телефона, но не вдигнал. Намерихме в кой фургон спи и сложихме микрофони, докато беше на вечеря снощи. Все още се опитвам да се докопам до лаптопа му, но засега безуспешно. Преди около половин час един от агентите му го събуди с телефон в ръка. Обаждаше се Харгрейв и въпреки че чухме само едната страна на разговора, изглежда, че Уилсън получи сериозно мъмрене. — Колман й подаде айфона си. — Всичко е записано тук. Искаш ли първо да ти го преразкажа накратко?
— Да, ако обичаш.
— Уилсън твърди, че е получил анонимен пакет в Бюрото с доказателства, че Рик и Мич отклоняват служебни средства към банкови сметки в Цюрих.
Кенеди се намръщи. От Рикман това можеше да се очаква, но не и от Мич. По никой начин. Рап имаше достатъчно пари. Не му трябваше да краде от Лангли.
— Звучи, сякаш Харгрейв доста притиска Уилсън. Уилсън твърди, че знае номерата на сметките, датите на преводите и има подписани показания на банкера, който твърди, че Мич е ходил в банката и е отворил сметката.
— Знаем ли кой е този банкер?
— Още не, но го издирваме. Има още. Харгрейв отзова Уилсън и той не го прие добре. Каза му, че знае, че с Харгрейв сте близки и че след като докаже вината на Рик и Мич, ще се погрижи той да си отиде.
Кенеди се замисли за Харгрейв. Сам беше добър човек. Разправиите със самовлюбени глупаци като Уилсън щяха да го вкарат преждевременно в гроба.
— Кога тръгва? — поинтересува се тя.
— След около два часа, доколкото разбрах от разговора. Изглежда, че Уилсън сериозно се опитва да злепостави Харгрейв пред хората си. Гадостите, които разпространява, могат да му създадат големи неприятности.
— Може би е време и ние да изпратим някой анонимен пакет.
— И аз си го мислех.
— Някакъв шанс да се добереш до компютъра му, преди да замине?
Колман се замисли за момент.
— Ще се опитам, но едва ли. Това обаче не ме притеснява. Маркъс може да проникне в него със затворени очи.
Кенеди кимна:
— Накарай го да прегледа файловете му. Да видим какво ще излезе.
— Дадено.
Кенеди и Колман погледнаха надолу по коридора и видяха Хайек. Вървеше със стегната крачка и когато се приближи, поклати глава и измърмори:
— Прецаках всичко.
36
Полевата работа винаги бе свързана със специфични проблеми, но голяма част от тях бяха предсказуеми. Имаше един предел, за който всички знаеха или би трябвало да знаят — седемдесет и два часа след началото на всяка кризисна ситуация ефективността на екипа рязко спадаше. ЦРУ не беше единствената организация, изследвала този проблем. Всяка военна служба го проучваше, опитвайки се да разкрие тайните на бойната ефективност. Командирите трябваше да знаят колко време могат да държат войниците си без сън — със или без храна и вода. ФБР, ЦРУ и други федерални служби, действащи при кризисни ситуации и катастрофи, извършваха собствени проучвания и всички достигаха до един и същи извод: седемдесет и два часа бяха лимитът. След това повечето хора ставаха почти безполезни. Интелектуалните способности драстично спадаха, появяваха се халюцинации и организмът изнемощяваше. Имаше, разбира се, и изключения.
Елитните бойци, като подразделение „Делта“ и „тюлените“, можеха да функционират и отвъд седемдесет и два часовия предел, но не много след това. Те учеха хората си да подремват за час-два при всяка възможност — дори по време на продължителни престрелки. При наличието на достатъчно хора, изключително важно е да редуваш екипите. Най-добрата система включваше три отряда, действащи на осемчасови смени, но Кенеди не можеше да си позволи този лукс. Екипът, с който сега разполагаше, за да се справи с кризата около изчезването на Рикман, едва успяваше да покрива две дванайсетчасови смени. Силите им още повече се разкъсаха, когато се наложи да отдели няколко души, за да издирват Хъбард. Освен това трябваше да се справя с последствията от престрелката с полицията, а сега, след пускането на видеозаписа от разпита на Рикман в интернет, голяма част от вниманието й бе заето с ограничаването на пораженията. Проблемът вече не засягаше само Джо Рикман.