Кенеди от самото начало знаеше, че кризата не засяга само Рикман. Този човек знаеше стотици имена, а зад тези имена стояха реални хора, информатори и агенти на ЦРУ Някои бяха американци, оперативни работници под дълбоко прикритие, работещи зад граница без дипломатически имунитет. Ако бъдеха разкрити, съществуваше голяма опасност да бъдат убити. Имаше също хора, работещи в държавните служби на други страни. Те бяха внедрени на всички нива: от политици, финансисти, военни и разузнавачи до чиновници, учени, портиери и секретарки.
По-ценни от кой да е сателит или подслушващо устройство, те бяха очите и ушите на ЦРУ. Изпращаха късчета информация, които, вече сглобени, помагаха на Кенеди и хората й да разкриват намеренията на врага и понякога да предвиждат следващите му ходове. Тези информатори бяха живата душа на ЦРУ. Без тях Управлението нямаше да бъде ефикасно действаща разузнавателна организация. Ако Рикман продължеше да говори, Кенеди трябваше да започне да изтегля шпионите си. Минимум десет години бяха необходими, за да възстанови разузнавателната мрежа.
Въпреки неотложната ситуация тя знаеше какво трябва да се направи. Хайек изглеждаше уморена. Всички разбираха сериозността на положението и полагаха усилия да оборят лекарите и да преминат седемдесет и два часовата граница. Кенеди вдигна ръка, за да прекъсне смутените оправдания на по-младата жена.
— Кога за последно си спала?
Въпросът бе неочакван за Хайек. Тя се загледа разсеяно към дъното на коридора и се опита да си спомни последния път, когато бе успяла да затвори очи за повече от няколко секунди.
— Мисля, че снощи подремнах около час.
Кенеди погледна Колман и му зададе същия въпрос.
— Опитвам се да спазвам графика — отговори той. — Два часа сън на всеки десет работа.
Кенеди се замисли за шестчленния екип на Колман.
— Откога така?
— От самото начало. Погрижих се всички да поспят поне четири часа по време на полета насам. — Той сви рамене. — Нямахме много работа до кацането.
Така става, когато оставиш бивш „тюлен“ да следи за дисциплината насред хаоса. Кенеди съжали, че не е наложила по-строги правила за спазване на графика за почивка.
— Честно да си кажа, не бих се отказал от няколко часа сън — призна Колман. — От трийсет и няколко не съм мигнал. След престрелката преди два дни, когато загубих Ривърс, останахме с един човек по-малко, а нямах време да сменя графика.
Кенеди се опита да го успокои, като постави ръка на рамото му, но гледаше Хайек:
— Не се обвинявай. От самото начало бяхме с по-малко хора, но тази престрелка съвсем ни обърка. Очаквам подкрепление от още двайсет и шест души след три часа. След като пристигнат, не искам никой да работи на по-дълги от шестнайсетчасови смени. Скот, дръж Уилсън под око, докато излети, после дай почивка на целия екип. Никакви аларми за събуждане, просто ги прати да се наспят. Ще имам нужда от вас и искам да сте отпочинали.
Кенеди се замисли за секунда за собствения си график. През нощта бе успяла да дремне за четири часа и въпреки всички трудности се чувстваше сравнително добре. След петнайсет минути имаше среща с командния състав, а след това работната група в Лангли трябваше да й представи пълен отчет за вероятните поражения от проговарянето на Рикман. После имаше среща с Надим Ашан от пакистанското разузнаване. Тя харесваше Ашан и се надяваше да получи от него полезна информация и помощ, но доколкото познаваше пакистанските служби, желанието му да й съдейства бе продиктувано повече от стремеж за самосъхранение.
— Този полицейски шеф — измърмори Кенеди, — не разбирам много добре неговата роля.
— Сблъскахме се с него в тайната квартира. Абдул Сирадж Захир… голям боклук. Накратко, нахълта в къщата и започна да заплашва. Мич го оправи. — Колман се огледа бързо, за да се увери, че никой не може да ги чуе. — Каза му, че ще му пръсне мозъка.
Кенеди леко поклати глава и се намръщи.
— Знам, че не звучи добре, но когато се случи, не изглеждаше толкова сериозно. Имаше размяна на заплахи, после Мич каза, че няма да убива негодника, ако работи за нас и разбере какво е станало с Рик. — Въпреки че не искаше, Колман реши, че трябва да разкаже на началничката си всички подробности. — Даде му четирийсет и осем часа да намери информация, иначе заплаши, че ще обяви петстотин хиляди долара награда за главата му.