38
Военновъздушна база „Баграм“, Афганистан
Кенеди не страдаше често от главоболие. Вече беше изпила две кафета и два екседрина, но нямаше ефект. Натрапчивото бучене в лявото й слепоочие не намаляваше. Не можеше да разбере откъде се появи тази болка, но във всеки случай, вината не беше на Ашан. Надим бе симпатичен мъж и честен съюзник във Войната срещу тероризма. Същото, за съжаление, не можеше да се каже за колегите му в пакистанското разузнаване. Може би това бе причината за нетипичното главоболие. Ашан веднага усети. Кенеди беше известна с невъзмутимостта си. Дори в най-кризисната ситуация запазваше самообладание.
Заради това пословично спокойствие сега болезненото й изражение правеше още по-голямо впечатление.
— Добре ли сте? — попита той.
Тя свали ръка от челото си и въпреки че присвиваше очи от болка, отговори:
— Да, нищо ми няма.
Огледа другите около масата и забеляза загриженото изражение на Неш и Шниман. Двамата помощници на Ашан не изглеждаха трогнати от страданието й
Неш се наведе и прошепна:
— Почини си малко. Аз ще те заместя.
Много мило предложение, но Кенеди не смяташе да го приеме.
— Пробвай да ми намериш два екседрина или един тиленол. И бутилка вода, ако обичаш.
Изчака Неш да излезе и се опита да се усмихне. Ашан несъмнено разбираше на какво огромно напрежение е подложена. Проблемът с Рикман се задълбочаваше. След пускането на видеозаписа в интернет беше говорила с началниците на всички съюзнически разузнавателни служби. До един искаха да знаят каква част от тайните им са разкрити. Обичайна практика беше да ползват едни и същи информатори с други агенции, особено с британските, и въпреки че правилото бе само един човек в ЦРУ да знае самоличността на даден шпионин, да речем, в Будапеща, винаги оставаше съмнението дали не е разказал и на други колеги. Кенеди ги уверяваше, че Рикман не знае нищо за общите им информатори. Макар и вярно на теория, това твърдение не беше много коректно. Един бог знаеше какво е научил Рикман през годините.
Този човек бе известен с добрата си памет. Той не забравяше нищо — сериозно предимство, докато не попаднеш в ръцете на врага. Имаше голяма вероятност да е научил псевдонимите и организациите, в които работеха тези хора. Освен това знаеше какви сведения са предавали. Екип от опитни специалисти по разпитите би могъл да му измъкне тази информация и за около месец да оцени нанесените вреди и да сглоби кратък списък с вероятни предатели.
Стоуфър също й се обади, за да предупреди, че хората му са затрупани от искания за евакуация от информатори из цяла Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия, които са гледали видеозаписа от жестокия разпит на американския шпионин. Тези хора участваха в играта по най-директния начин. Резиденцията на пакистанския външен министър бе обградена от военни части и се знаеше, че е поставен под домашен арест. Другите информатори лесно можеха да си се представят в същата ситуация, но за повечето от тях изходът щеше да бъде много по-лош. Те щяха да бъдат насила измъкнати от домовете си и хвърлени в тъмни килии, където щяха да ги измъчват мъже с ръце като на горили и вонящ на цигари дъх. Може би звучеше мелодраматично, но за тези самотни души страховете бяха напълно оправдани.
— Директор Кенеди — заговори Ашан, — от името на Обединените разузнавателни служби бих искал да изразя искреното ни съжаление за господин Рикман и ако има с какво да ви помогнем, моля, само кажете.
— Благодаря, Надам. Казвала съм ви и преди, наричайте ме Айрини.
— Разбира се. Моите извинения. Бих искал да ви уверя, че използваме всичките си контакти, за да открием кой е отговорен за това.
— И как се справяте? — намеси се скептично Шниман.
Ашан се беше надявал, че ще има някаква информация, с която да им докаже желанието си за съдействие. Тайно се надяваше да хвърли обвинението върху талибаните, но досега не разполагаше с нищо. Разбираше добре американците. Нямаше спор, че пакистанското разузнаване е замесено в мумбайското клане. Американците имаха запис как терористите се обаждат на отговорника си от ОРС в Карачи в разгара на нападението. Ашан си спомни за онази изключително смущаваща среща. Той и колегите му изгубиха цял час да отричат каквато и да е намеса от своя страна. Накрая директор Кенеди показа снимката на агента от ОРС на големия екран зад себе си и пусна записа от телефонното обаждане.
Срещата се състоя в главната квартира на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Дурани също присъстваше и имаше наглостта да се престори на разгневен заради обвиненията. Кенеди го остави да се перчи и да театралничи и след като той свърши изпълнението си, пусна снимките на екрана и показа банковите преводи за финансиране на терористичния акт и предварителните планове, включващи също списък на главните и вторичните цели. Последната снимка беше най-шокираща. На нея се виждаше агентът от ОРС, проснат в локва от собствената си кръв и с дупка от куршум в челото.