— Не, бях загрижен.
Рап погледна часовника си. Беше десет и осем минути, а списъкът със задачите му постоянно се увеличаваше. Захир, колкото и голям мръсник да беше, можеше да бъде полезен. Рап бързо взе решение:
— Ето какво ще направим. Ти ще работиш за мен. Ще откриеш кой е отвлякъл господин Рикман. Имаш четирийсет и осем часа да ми дадеш информацията, която ми трябва. Ако не успееш, ще те убия.
Захир отново направи опит да се отдръпне назад. Имаше нужда от пространство, за да се съсредоточи, а не можеше да мисли, докато някой държи пистолет пред лицето му. Американецът просто пристъпи напред. Захир погледна към Хъбард с умоляващи очи, но тъй като не получи съдействие, прибягна към онова, което знаеше най-добре:
— Колко ще ми платиш?
Рап се изсмя мрачно:
— Няма да ти платя нищо. Всъщност ще направя точно обратното. Ако разбера, че ме лъжеш, ще разпратя снимката ти на всеки гадняр в този град и от другата страна на границата и ще обявя петстотин хиляди долара награда за главата ти. Ако мислиш, че можеш да избягаш в планината, ще те обявя за денонощно засичане със системата, „Придейтър“. Ако се обадиш по телефона или се покажеш на открито само за секунда, ще ти пратя ракета „Хелфайър“ и ще те взривя на парчета.
За Захир заплахата звучеше съвсем реално. Беше се отървал от не един свой враг, като издаваше местоположението и телефонните им номера на ЦРУ. Самонасочващите се ракети бяха много ефикасни. След кратко размишление той осъзна, че поне за момента няма друг избор, освен да се подчини. Затова бавно кимна и каза:
— Ще видя какво мога да направя.
— Ако искаш да живееш, ще направиш повече — Рап смъкна пистолета и добави: — Дай ми телефона си.
Захир послушно бръкна в джобчето на синьо-сивата си униформа, извади телефона и го даде на Рап, който го връчи на Хъбард.
— Качи се горе и го дай на Сид. Кажи й, че искам обичайното и да съобщи на нашите приятели в Щатите да го поставят на засичане. Кажи й също, че ми трябва дубликат. — След като Хъбард излезе, Рап отново се обърна към Захир. — Ще подслушваме всичко, което говориш, и ако не съм доволен от усилията ти, сделката пропада.
— Как пропада?
— Означава, че сделката се разтурва и ти умираш.
— Ами ако сделката не ми харесва?
Рап вдигна пистолета и го насочи отново към лицето на афганистанеца.
— Тогава решението е просто. — Посочи труповете на пода. — Ще ти пръсна мозъка и ще свършиш като тия четиримата.
— Не ми даваш възможност за избор.
— А когато ти отвличаш хора за подкуп, даваш ли им избор?
Захир не отговори.
— Знам, че това не ти харесва, Абдул, и причината е съвсем проста. Ти си рекетьор. Свикнал си да тормозиш хората. Заплашваш тях и семействата им с насилие, за да получиш каквото искаш. Сега аз те заплашвам и това не ти харесва, но на мен изобщо не ми дреме. Единственото важно за мен е да разбереш и да приемеш сделката. Какво е решението ти?
Пред дулото на пистолета Захир знаеше, че има само един изход — да се съгласи. По-късно, когато се махне далеч от този луд, щеше да измисли как да развали сделката.
— Нямам избор — оплака се той.
— Добре. Бих ти стиснал ръката, но знам, че това няма никакво значение; знам, че смяташ да ме прецакаш при първа възможност. Затова ето какво ще направим. — Рап извади телефона си, натисна няколко иконки и го вдигна, за да снима афганистанеца. — Усмивка. Това е за обявата, която ще изпратя, с обещание за петстотин хиляди долара награда за главата ти.
— Ама нали каза…
— Спокойно, знам какво съм казал. Ако изпълниш каквото искам, всичко ще е наред. Дори бих могъл да дам петстотинте хиляди на теб. Но ако само заподозра, че ме мамиш, свършено е с теб. И без това имаш достатъчно врагове. Ако обявя награда за главата ти, ще се наредят на опашка, за да приберат парите. По дяволите, така сигурно ще ни излезе по-евтино, отколкото да изхабим цяла ракета, за да те убием.
Хъбард пак влезе и върна телефона на Захир. Подаде на Рап друг апарат.
— Така ще поддържаме връзка. Ще мога да те следя и с двата телефона, но по този ще говорим. — Рап подаде апарата на Захир. — Ще ти се обадя след два часа и ако не ми вдигнеш, мъртъв си. Ако ми вдигнеш и кажеш, че не си открил нищо, мъртъв си. Разбираш ли?
Захир неохотно пъхна телефона в джоба си и кимна:
— Как да те наричам?
— Хари. — Това беше само един от псевдонимите на Рап. — Сега се махай и разбери какво се е случило с Джо Рикман.
4
Бетесда, Мериленд, САЩ
Джоел Уилсън нетърпеливо барабанеше с пръсти по бедрото си, докато колата обикаляше тъмните улици на спящия квартал. До разсъмване оставаха няколко часа и идеята да се разкарва до къщата на шефа си посред нощ изобщо не му харесваше, но от лош опит бе научил, че трябва да се отчита за всичко пред тромавия стар глупак. Това много дразнеше Уилсън, чиято неизчерпаема енергия бе несъвместима с мудния стил на Самюъл Харгрейв, заместник-директора по националната сигурност на ФБР. За незапознатите тази длъжност не означава почти нищо, но важността й значително бе нараснала след атентатите от 11 септември. Харгрейв отговаряше за антитероризма, контраразузнаването и Дирекцията по разузнаване и оръжия за масово поразяване и беше пряко подчинен на началника на ФБР. Стараеше се да не се набива на очи и изискваше същото от подчинените си — още един проблем за Уилсън.