Беше извадил телефона си и смяташе да изпрати името в разузнавателния център. Захир му го повтори и той пусна съобщението. Щом Захир знаеше кой е убитият, името му вероятно щеше да излезе в някоя база данни.
Рап заобиколи вонящата локва, за да огледа по-добре труповете. Кокалчетата и на двамата бяха насинени, а ръцете — подути. Зад тях на пода имаше и две парчета гумен маркуч — доказателство, че тук са разпитвали Рикман. Рап преброи минимум по четири дупки от куршуми във всяко тяло. Изведнъж си спомни мъртвите бодигардове, подредени на пода в тайната квартира. Това убийство изглеждаше коренно различно.
— Спомняш ли си четиримата телохранители на Рик? — обърна се той към Колман. — Бяха убити само с по един куршум в главата.
— Да. Който е застрелял тези двамата, е бил много ядосан.
Колман се обърна и погледна другите две стени. Не видя дупки от куршуми. Тук не беше имало престрелка; това бе екзекуция.
Рап забеляза видеокамерата и статива, бутнати на земята. Това беше работа за Хайек. Той хвана микрофона на каската си, смъкна го пред устата си и натисна копчето за предаване на радиостанцията „Моторола“.
— Сид, тук Хари, край.
— Слушам те.
— Взела ли си противогази? Тук е адска смрад.
— Да. Имам няколко.
— Хубаво, вземи си нещата и ела. Ще те посрещна на първия етаж.
— Хари — изпращя гласът на Хайек от радиостанцията, — шефката излезе от срещата и не е много доволна от теб.
Спомените на Рап все още бяха малко разпокъсани, но имаше чувството, че това няма да е първият път, когато Кенеди му е бясна.
— Кажи й, че съм деветдесет и девет процента сигурен, че това е мястото, където са разпитвали Рик. Това ще я успокои малко. Хайде, чакам те горе.
Рап вдигна микрофона и тръгна към стълбите.
— Доста смело — измърмори Колман.
— Кое?
— Тук сме на една пресечка от тайната квартира. Търсихме го по цялата планета, а той е бил тук, на двеста метра от нас. Не ми се иска да го признавам, но това е адски хитър ход. Кой би се сетил да го търси толкова близо?
Думите на Колман възбудиха нещо познато в ума на Рап. Мозъкът му все още имаше проблеми, знаеше какво търси, но беше блокирал като компютър, когато не може да стартира някоя програма.
Колман забеляза, че той се е сетил нещо.
— За какво се замисли?
— Не знам. Мисля, че част от това, което ти каза, е важно, но старата кратуна още не работи добре.
— Ще се сетиш.
Рап излезе във външното помещение и Захир го последва
— Господин Хари, доволен ли сте?
Рап спря на първото стъпало и погледна корумпирания полицейски шеф. Въздъхна и неохотно отговори:
— Да, Абдул. Много добра работа си свършил. — Изкачи още две стъпала и се сети още нещо. — Абдул, как намери тези трупове?
Захир се изкушаваше да му каже, че е научил от информатор, но се боеше, че американецът ще научи истината. Не искаше да го ядосва пак.
— Получихме анонимно обаждане в участъка.
— Анонимно ли?
— Да.
На Рап му се стори странно. Американците предлагаха награда от хиляди долари за всяка информация, която можеше да им помогне да намерят Рикман. По-логично беше авторът на сигнала да се появи да си вземе парите. Той поклати глава и продължи нагоре по стълбите. Захир го последва.
— Господин Хари, искам да ви кажа, че съжалявам, задето започнахме толкова зле познанството си.
— Аз също, Абдул, но можем да започнем начисто — отговори Рап, като заобиколи робота на сапьорите в антрето.
— И аз бих искал.
На Рап му хрумна нещо:
— Добре. Сега трябва да намерим господин Хъбард. За предпочитане жив.
Захир се покашля и измънка:
— Има ли награда?
Рап трябваше да го очаква. Хората като Захир никога не се поправяха.
— Петдесет бона… може и повече, зависи колко ще се постараеш.
Захир се усмихна. Това беше голямо облекчение. Така обичаше да върши работа. Радостта му обаче бе кратковременна.
Рап насочи дулото на автомата в гърдите му и изръмжа:
— Обаче ако разбера, че се ебаваш с мен или имаш пръст в случващото се, ще те убия!
40
Хайек носеше бял лабораторен костюм, газова маска, боне и калцуни. Тя изгони всички от къщата, включително сапьорите. В продължение на повече от час засне всичко, а от помещението, където са били провеждани разпитите, взе проби от всяка течност, която можеше да идентифицира. Когато работеше във ФБР, огледът на такива местопрестъпления обикновено се извършваше от минимум шестима агенти. Тя отлично съзнаваше, че може би пропуска цял куп улики, но вниманието й беше насочено към нещо много различно от търсенето на доказателства, които ще бъдат използвани в съда. Целта й бе доста проста — трябваше да каже на Кенеди с максимална сигурност дали Джо Рикман е бил в тази стая.