Още докато извършваше огледа, Хайек знаеше какво ще препоръча на началничката си. Трябваше да изпрати криминалисти от полевата лаборатория в „Баграм“ или да поиска екип от ФБР. Кенеди нямаше да хареса идеята да използват хора извън ЦРУ, но истината беше, че Управлението нямаше ресурс да свърши тази работа на задоволително ниво. Хайек предпочиташе да използват услугите на ФБР, но осъзнаваше, че е предубедена, защото е работила там.
След като приключи със събирането на проби, тя се оказа пред дилема. На пода до мъртвите мъже имаше цифрова камера, монтирана на статив. Изглеждаше, че някой я е бутнал. Дисплеят все още бе свързан с основната част чрез тънка жичка. Черната пластмасова кутия също беше пукната и счупена на няколко места. Ако дойдеха хора от ФБР за последващ оглед, щяха да поискат да остави камерата на сегашното й място, за да могат да спазят строгия протокол за събиране на веществени доказателства. Хайек не беше специалист по електроника, но знаеше, че освен външната карта някои камери имат и вградена памет. Младата жена коленичи и вдигна устройството внимателно, сякаш бе птичка със счупено крило. Леко го завъртя и видя, че мястото за външната карта е празно. Понечи да остави камерата на земята, но реши, че би било глупаво.
Упрекна се мислено. Тя все още твърде често разсъждаваше като полицай, а не като член на секретното разузнаване. Най-важното в момента бе да даде на Кенеди максимално пълна информация и максимално скоро. Можеше да даде камерата на ФБР по-късно заедно със снимките на местоположението й в момента, когато я е намерила. Тя внимателно отвинти камерата от статива и я прибра в прозрачно найлоново пликче.
Когато излезе навън, забеляза, че всички изглеждат много по-спокойни.
Рап стоеше до металната врата на двора заедно с Колман, който като че ли всеки момент щеше да заспи.
Хайек свали хартиеното боне и газовата маска.
— Събрах каквото ни трябва за начало — каза им тя, — но искам някой да направи пълен оглед на къщата.
— Кой например? — попита Рап.
— Например екип криминалисти от ФБР.
— Не съм убеден, че идеята е добра.
— Очаквах, че така ще кажеш, но те са най-добрите.
— Айрини ще реши.
— Съгласна съм. Междувременно трябва да обезопасим мястото. Не искам никой да влиза, включително местната полиция.
Рап погледна Колман:
— Някакви идеи?
— Ами — измърмори Колман, като потърка уморените си очи — да оставиш момчетата от оперативния център за охрана на празна къща, е като да впрегнеш състезателен кон в каруца. Освен това сигурно имат планирани акции за вечерта. — Той понечи да предложи да накарат Хъбард да изпрати няколко безделници от военновъздушната база, но си спомни, че колегата му е изчезнал. — Ще се обадя където трябва. Междувременно ще се погрижа да изпратят няколко рейнджъри да наглеждат къщата.
Колман се свърза с командира на Оперативното командване в „Баграм“ и обясни какво е положението. Взеха решение за по-малко от шейсет секунди. Това беше едно от предимствата на Командването. Там имаха огромен практически опит при организирането на полеви операции, приличащи си на пръв поглед, но много различни в детайлите. Двата хеликоптера „Блек Хоук“, които бяха докарали ударния отряд, чакаха само на няколко километра от мястото във военновъздушната база в Джелалабад. Оперативното командване беше организирало извозването на отряда с бронетранспортьорите до базата, откъдето щяха да излетят за „Баграм“. Временното решение бе да оставят рейнджърите на позиция около къщата, за да осигурят охраната до пристигането на заместващия екип. Колман уреди също изпращането на един „Литъл Бърд“, за да ги закара обратно в „Баграм“. Само след пет минути вече бяха във въздуха. Колман заспа, но Рап не можеше да затвори очи — опитваше се да разбере какво гложди съзнанието му.
На този етап Кенеди не беше толкова загрижена за секретността на операцията, колкото за резултатите. Затова Хайек поиска достъп до Походната лаборатория по криминалистика в „Баграм“. Кенеди обясни положението на командира на базата, генерал-майор от Айдахо, който досега се проявяваше като гостоприемен домакин. Едно кратко обаждане и Хайек получи пълен достъп до лабораторията и съдействие от персонала.
Съоръжението, поддържано от Командването по криминални разследвания на Американската армия, силно я впечатли. Тя постави пликчетата с улики на една стоманена маса и провери дали има резервна бройка от всяка проба. Отдели резервите, прибра ги в по-голям плик и го запечата. Така, ако се появеше проблем, щеше да повтори изследванията, след като се върне в Щатите. Даде отпечатъците и ДНК пробите от двамата убити на специалистите в лабораторията и ги инструктира да ги сравнят с базите данни. Двете жени се усмихнаха и я увериха, че знаят какво да направят.