После Хайек показа плика със счупената камера на командващия лабораторията, някой си майор Арчър.
— Имате ли специалист, който може да провери вградената памет и да свали запис?
— Да, разбира се. Имаме програмист. Това е точно по неговата част. Изчакайте за минутка.
След малко майорът се върна с дребен чернокож, носещ големи черни очила.
— Агент Хайек, това е ефрейтор Флойд, един от най-добрите ни специалисти. Ако има нещо записано, той ще го намери.
Ефрейторът носеше бял лабораторен костюм. Сложи си гумени ръкавици и без да каже дума, протегна ръка. Хайек му подаде камерата; той я вдигна и огледа под различни ъгли на светлината. След малко попита:
— У вас ли е кабелът за захранването?
Хайек се наруга мислено. Спомни си как бе оставила кабела на пода в подземието. Изобщо не й беше хрумнало да го вземе.
— Съжалявам… няма кабел.
Ефрейторът сви рамене:
— Ще намеря нещо. Камерите на „Канон“ използват сходни кабели. — Понечи да отвори пликчето. — Може ли?
— Да, разбира се.
Той извади камерата и провери мястото за външната памет.
— Няма карта — изтъкна очевидното Хайек. — Някакъв шанс да има нещо вътре?
Флойд кимна:
— Това е „Канон“ VIXLA HF R30 SDHC. Има осемгигабайтов вътрешен диск. Побира три часа запис при най-високата разделителна способност. Ако безжичният предавател още работи, ще стане много лесно. Ако ли не, ще трябва да извадим диска, а това ще отнеме време.
— Колко?
— Няколко часа.
Това не се хареса на Хайек.
— Не можем ли да я свържем с телевизор и да пуснем записа?
Ефрейторът се усмихна леко:
— Ако имахме подходящите кабели и това нещо не беше счупено, да, щяхме да можем. Обаче нямаме кабелите, затова ще ми трябва време, за да го пусна. Но не се тревожете, ако има нещо записано, ще го възстановя.
Записът — това беше най-важното и този млад войник щеше да преживее сериозен шок, ако успееше да го възстанови. Хайек все още не можеше да свикне с този двойствен живот. Дори не се беше сетила да се представи пред командващия офицер с фалшивото си име. Понякога сериозно се питаше дали има необходимите качества, за да работи в Службата за секретно разузнаване.
— Вижте — каза с поверителен тон на двамата мъже, — кадрите от тази камера вероятно са доста шокиращи. Един от тайните ни агенти бе отвлечен преди няколко дни и мислим, че тук са записани части от разпита. Щом успеете да го пуснете, трябва да спрете.
— Да спра… какво? — не разбра Флойд.
— Да гледате записа. Ако страховете ми се потвърдят, не съм сигурна, че съм упълномощена да гледам и слушам записаното. Сигурна съм, че и вие не искате да си усложнявате живота.
— Разбрах. Нека да видим какво ще успея да направя. Веднага щом пусна записа, ще ви го предам.
След като уреди това, Хайек се съсредоточи върху единственото, от което сравнително бързо можеше да получи резултат. Службата за секретно разузнаване разполагаше с ДНК профил на всеки от служителите си, работещи зад граница. Хайек имаше профила на Рикман. Тя погледна шестте пликчета с проби от пихтиестите течности, събрани под куката в подземието — мястото, където имаше най-голяма вероятност да са измъчвали отвлечения. Кръвта щеше да даде най-сигурен резултат. Хайек даде най-добрата проба на биохимичката в лабораторията и каза:
— Да започнем с това.
41
Кенеди закри устата си с ръка и се прозина. Надяваше се никой от хората в Лангли да не забележи. От един час бяха в заседание с видеовръзка. Тя се прозяваше не от скука, а от умора През по-голямата част от заседанието говореха за живот и смърт. Скоро не се очертаваше решение. Проблемът дори се разрастваше — като епидемия, разпространяваща се от страна в страна, всявайки паника сред хората в занаята.
Пакистанският външен министър беше буквално извлечен от дома си пред камерите на репортерите. Самите кадри предизвикаха евакуация на по-дребните информатори от страната. Четирима шпиони от среден калибър бяха отишли в американското посолство в Исламабад, въпреки че имаха инструкции да не го правят. Трима други просто изчезнаха и никой не знаеше дали са били заловени, или се опитваха да се спасяват поединично. Името на никого от тези хора не се споменаваше във видеозаписа, разпространен в интернет, но това нямаше значение. Когато страхът скове самотното сърце на шпионина, паниката става неизбежна.