От посолството в Исламабад бяха съобщили, че Обединените разузнавателни служби — ОРС, на Пакистан са засилили наблюдението около сградата и почти със сигурност са заснели влизането на информаторите. Въпрос на време беше, преди да избухнат обществени протести и пакистанците да започнат да експулсират американци. На всичкото отгоре Кенеди трябваше да се занимава с глупаците, които не изпълняваха указанията на отговорниците си и бяха потърсили закрила в посолството. Пакистанските власти щяха да поискат тези лица да им бъдат предадени и съдейки по настоящия политически климат, Кенеди нямаше голям избор. Колко от тези хора щяха да оцелеят, не можеше да каже, но със сигурност всичките щяха да бъдат жестоко изтезавани. И това беше само Пакистан. Заместник-директорът на Службата за секретно разузнаване и хората му току-що бяха представили ужасяващ доклад.
Тринайсет информатори, без да се броят петимата в Пакистан, бяха нарушили правилата. Петима се бяха появили на вратите на американските посолства в различни европейски страни и сега отговорниците им отчаяно се опитваха да ги върнат към нормалния им живот, преди да бъдат разкрити, но никой от тях не се съгласяваше. За другите осем още не се знаеше дали са били арестувани, или са хукнали да бягат към най-близката граница и емигриране в Америка. Шпионската мрежа на Кенеди се разпадаше с всяка секунда, а кризата беше едва в зародиша си. Тя се питаше колко от тези храбри люде разбираха онова, което знаеше тя — че Рикман тепърва има да говори. Видеозаписът документираше само зараждането на епидемията, която щеше да осакати ЦРУ
Като гледаше лицата около заседателната маса и онези на големия екран, предаващ картина от Лангли, тя се чудеше колко от тези хора разбират цялата опасност. Всичките бяха умни мъже и жени, иначе нямаше да се издигнат на тези позиции, но в разгара на катастрофата човек лесно губеше от поглед голямата картина. Имаше безброй малки задачи за вършене и доста хора се бояха да погледнат нагоре и да видят истинския мащаб на проблема. Кенеди не можеше да си позволи да зарови главата си в купчина папки. Нейната работа бе да води кораба далеч от подводните скали, но сега тя все по-често се питаше дали ще се справи.
— Добре ли си?
Кенеди се обърна към Рап, който я гледаше с тъмните си очи. Имаше моменти като сегашния, когато този поглед я безпокоеше. Сигурна беше, че той прозира в душата й и надушва страха й.
Сякаш за да докаже предчувствието й, той рече:
— Знам, че положението изглежда неспасяемо, но рано или късно всичко ще се оправи.
— Де да бях и аз толкова уверена.
— Сега трябва просто да сведем пораженията до минимум — добави Рап, като се наведе още по-близо към нея. — Кървенето скоро ще спре и тогава ще можем отново да се върнем на бойното поле.
Точно в момента Кенеди не очакваше кървенето да спре скоро, но дори това да станеше, не беше сигурна, че ще бъде на сегашната си длъжност. Като погледна Рап, тя си спомни, че още не са говорили за Гоулд. Мич явно още имаше проблеми с паметта, иначе със сигурност щеше да повдигне темата. Сигурно щеше да поиска да види наемния убиец. Може би Кенеди трябваше да накара Колман да поговори с него за това преди пристигането на доктор Люис следващата сутрин. Добре поне, че Гоулд им съдействаше. Неш старателно възстановяваше последните четири години от живота му, като отделяше специално внимание на паричните преводи и клиентите му. Кенеди трудно приемаше теорията, че наемането на Гоулд, за да убие Рап, два пъти за четири години е чисто съвпадение. Освен това оставаше проблемът с Уилсън. По необходимост Службата за секретно разузнаване беше пълна с хора, вършещи не особено законни неща. Рап имаше много контакти с банки, специализирани в анонимните трансакции, от Швейцария и Кипър до Гибралтар и Сингапур. Въпросът беше как Уилсън е узнал за това и кой му е подхвърлил информацията.
Вратата на заседателната зала рязко се отвори и вътре нахълта Сидни Хайек, задъхана и с лаптоп в ръце. Асистентът на Кенеди, Юджийн, я следваше по петите.
— Съжалявам, че нахълтвам така — обясни младата жена, — но намерих нещо, което всички трябва да видите.
Юджийн я заведе до контролен пулт, пълен с електроника, в дъното на залата. Тя му даде лаптопа и той го свърза с няколко кабела. После включи един от плоските екрани в залата. Даде дистанционното на Хайек и излезе, като затвори шумоизолираната врата след себе си. Въпреки че беше личен асистент на Кенеди, той не беше упълномощен да вижда всичко.