Хайек изчака за момент, докато се поуспокои, огледа седналите около масата Кенеди, Рап, Шниман и Неш, после погледна хората на по-големия монитор.
— Всички знаете за къщата, която намерихме в Джелалабад. Открихме ДНК на Джо Рикман.
— Чух, че в помещението е било пълна бъркотия — намеси се Неш. — Доколко си сигурна, че това е неговото ДНК?
Хайек се огледа отново. Колебаеше се откъде да започне, затова просто заговори:
— Сто процента съм сигурна. ДНК съвпадението е деветдесет и девет цяло и девет процента, но имаме и други доказателства. — Погледна към Кенеди. — В подземието имаше камера. Беше счупена и картата липсваше. Този вид камери обаче имат и вградена памет.
Изведнъж всички я засипаха с въпроси, но Хайек вдигна ръце и повиши глас, за да ги надвика:
— Искам да предупредя всички, че кадрите са изключително шокиращи. Записът е почти два часа и сигурно ще го анализираме с месеци, но исках да ви покажа нещо, което всички трябва да видите, преди да продължим.
Тя пусна записа. На екрана се появиха същите кадри като във видеото в интернет. Окървавен, пребит и гол, Рикман висеше от тавана. Тялото му бе покрито с червени отоци. Очите му бяха подути и затворени, а от неестественото изкривяване на устата му личеше, че челюстта му е счупена. Двамата мъже го биеха до безсъзнание, като се редуваха, за да си пестят силите. След малко го заудряха в слабините с гумени маркучи. Изведнъж тялото на Рикман се сгърчи и той изплю кръв. Маскираните мъже продължиха да го удрят още десетина секунди, после явно усетиха, че нещо не е наред.
Спряха да удрят и повдигнаха подутата брадичка на Рикман. Когато пуснаха главата му, тя увисна безжизнено и се опря в гърдите му. Двамата започнаха да спорят на пущунски, свалиха маските и лицата им се видяха. Заеха се да проверяват пулса на пленника и очевидно се разтревожиха. В кадъра се появи трети мъж. Без да обръща внимание на другите двама, опипа врата на Рикман. Няколко минути, които изглеждаха цяла вечност, опипва ту китките, ту шията му. Накрая допря ухо до гърдите му. След още няколко безкрайни минути направи крачка встрани и другите двама започнаха да се оправдават.
Третият мъж закрещя и извади пистолет. Последваха още крясъци, сетне третият, който все още носеше маска, започна да стреля по по-високия от двамата мъчители. После насочи пистолета към другия и продължи, докато куршумите му свършиха. Обърна се, приближи камерата, замахна с пистолета и екранът почерня.
Настъпи тягостно мълчание, всички бяха потресени. Кенеди се опитваше да осмисли току-що видяното. Разкъсваше се между ужас, тъга, отвращение и облекчение, след като бе станала свидетел на смъртта на един от най-способните си агенти. За секунди умът й анализира насилието, трагедията и мрачното облекчение, че макар последните му дни на този свят да бяха ужасни, смъртта е избавила Джо Рикман от продължаващи месеци наред жестоки, немислими изтезания. Тя разсъждаваше и прагматично — един човек беше мъртъв, но така много други щяха да избегнат бесилото. С облекчение Кенеди осъзна, че шпионската й мрежа е в безопасност, но в същото време изпита отвращение от себе си, че е достигнала до този извод без капка жал за Джо Рикман.
42
Вашингтон, САЩ
Джоел Уилсън нямаше нито сили, нито желание да разхожда кучето си, но това беше част от плана му, затова обу маратонки и взе якето си от шкафа в антрето. Жена му, хилава светлоруса миньонка, вманиачена по фитнеса, извеждаше животното преди и след работа, затова, когато Уилсън хвана каишката, то наклони главата си настрана и го погледна, сякаш казваше: „Това някаква тъпа шега ли е?“.
— Я не ми се отваряй. И без теб си имам достатъчно проблеми.
— Какво казваш, миличко?
— Нищо — извика Уилсън на жена си, която работеше на компютъра си в кабинета. — Ще изведа Роуз на разходка.
— Наистина ли?
Сали Уилсън се показа на вратата с очила, закрепени на върха на носа.
— Знам, че не го правя много често, но искам да си проветря мозъка.
— Сериозно ли е?
Сали работеше в Министерството на енергетиката и много добре знаеше какви подли интриги се разиграват във вашингтонската бюрокрация.
„След малко ще разбера“ — помисли си Уилсън, но отговори:
— Достатъчно сериозно, но още нищо не е окончателно. Това, че онзи стар глупак Харгрейв ми е ядосан, не означава, че е прав.
Тя дойде в антрето и целуна мъжа си по бузата.